Момчето с белия жребец

  Момчето с белия жребец 

  разказ

  Животът му беше като на всички бедни момчета на неговата възраст. Беден, но щастлив. До онзи момент, когато отнеха жилището им. Баща му изчезна от света и повече не чуха за него. Майка му превъртя и я настаниха в психиатрична клиника. Той  остана сам и бездомен, затова започна работа във фермата на вуйчо си. Вършеше всичко - хранеше животните, ринеше тор, караше трактора при обработката на нивите... В самотните вечери свиреше на китара край огъня и изпяваше стиховете, които си измисляше. Понякога ходеше на хълма, зад фермата, откъдето се виждаха светлините на града.

  В началото старият живот, домът и приятелите му липсваха, но постепенно свикна и дори промяната започна да му харесва. Понякога го изпращаха в града, за да напазарува необходимото за фермата. В един неделен ден обхождаше сергиите на пазара, когато видя едно крехко момиче. Както става с момчетата на тази възраст, когато видят красиво момиче , той като всички тях се влюби. Често се срещаха. Това бяха най-красивите мигове от живота му. Имаше чувството, че лети. Сякаш светът се въртеше под него пъстър и красив, създаден единствено, за да прави хората щастливи.

  После тя се разболя и постъпи в болница. Още първата вечер той сложи китарата на гърба си, яхна един млад жребец от фермата на чичо си и препусна към града. Скоро подковите зачаткаха по павираните и  асфалтирани градски улици. Когато стигна до болницата, той скочи от коня, завърза юздата на оградата и влезе в двора и застана до пейката, под клоните на величествения чинар. Там свали китарата, настрои я, опъна нежно струните и запя тихичко. Пя за любовта си към момичето и за това колко е нещастен, че сега тя не може да бъде на пейката до него. Когато небето започна да просветлява, той яхна коня си и се понесе обратно.

  На следващата вечер отново летеше към града, яхнал белия жребец. Чаткането на подковите звучеше, усилвано от ехото на сградите. Жребецът се закова до портата на болницата. Момчето скочи, настрои китарата и изпълни нощта с музика. По прозорците стояха десетки момичета. Той обаче пеене на нея... Искаше с песента си да достигне до своето момиче.

  В една септемврийска вечер, момичето престана да се бори с болестта и заспа завинаги, заслушано в песента му. Отиде си с усмивка.

  Мина време - месеци, години, един живот... Той сякаш не искаше да повярва, че тя не е вътре в тази сграда на надеждата. Всяка вечер белият жребец препускаше по улиците на града, отнасяйки него и китарата му там, където той превръщаше любовта си в песен.

  Една вечер жребецът не издържа и се срина. Вече беше стар и уморен. Мъжът върху него падна. Кръвта обагри в червено побелите му кичури. Китарата се строши и парчета и се смесиха с кръвта върху паважа. Във въздуха Отекна последния и стон.

  Ако нощем чуете екота на конски копита по улиците на вашия град, се вгледайте в тъмното! Може би ездач е някое влюбено момче с китара на гърба си.

   КД

   2013