Рибата цунами

  Рибата цунами

  разказ

  Световните информационни агенции предадоха: Аквариумът в Ню Порт, щат Орегон, приема нов обитател - ивичеста, клюноопашата рибка. Тя е доплувала в полупотопена лодка от бреговете на Япония, отдалечени на 8000 км от Тихоокеанското крайбрежие на САЩ. 

  Ето как се случи всичко. От няколко дни се усещаше потрепването на земята. Геологическият топографски институт на САЩ, USGS, от няколко денонощия отчиташе  трусове с магнитуд от 4,6 до 7,2 в близост до източното крайбрежие на Япония. Леки и кратки или по-продължителни и силни трусовете преминаваха като тръпки през островите.

  На 11 март, след обяд, земята се разтресе. Силата на земетресението беше ужасна. Хората не можеха да стоят изправени. Части или цели сградите се срутваха. Земята се движеше, сякаш се опитваше да излезе от обвивката си. Тресеше се като огромно чудовище. Големият трус измести остров Хоншу в западна посока с над два метра. Той завъртя планетата и размести земната ос,  според някои учени с десет, според други - с двадесет и пет сантиметра. После утихна. За японците, в този момент, астрономията не беше от значение. Те се вълнуваха от друго. Житейският опит им подсказваше това, което щеше да последва.

  Беше минал около час и четвърт, когато се чу бученето на прииждащата вълна. Цунами... В началото вълната беше мътна, повлякла отломки от това, което срещаше на пътя си, помитаща всичко, което можеше да отнесе. Водното ниво бързо се покачваше, за се превърне във водна стена, по-висока от къщите и дърветата, които стояха на пътя ѝ. Водата ги заливаше, изтръгваше ги с безкрайната си мощ и ги повличаше по пътя си. Беше повлякла в пристанището  корабчета, лодки, части от пристана, кейови стени, парапети, стоки и материали, складирани по кейовете. Смесваше всичко в една невъобразима бъркотия и се носеше навътре в сушата, за да понесе със себе си къщи, автомобили, вещи, животни и хора. Дори дърветата не удържаха на напора и бяха изтръгнати или прекършени и отнесени.

  В мига, в който водната стихия прииждаше към японското крайбрежие, пасаж от малки рибки плуваше в плитките крайбрежни води. Той беше понесен от цунамито отвъд плитчините, отвъд плажа, по улиците на крайбрежния град, през градините, нивите, горите, по полето, между хълмовете, напред, напред, напред... А когато след час, водата спря и тръгна обратно към морето, ги понесе обратно по пътя си. Изтощени и объркани няколко оцелели рибки от пасажа, се бореха с бушуващата вода и с препятствията на пътя им, като се стрелкаха ту в една, ту в друга посока, докато не се скриха под една преобърната рибарска лодка. Когато водата спря бесния си бяг, се люшна и понесе лодката обратно. Рибките плуваха под нея. За миг лодката заседна върху покрива на един потопен автомобил. После се преобърна по него, изплиска част от водата, изпълнила дървения й търбух и заплува наполовина пълна с вода. Обратно към морето. В плен на старата дървена лодка останаха пет малки рибки. 

  Лодката се носеше по водата, оттегляща се навътре в морето, докато се загуби в морската шир, управлявана единствено от морските течения.

  Двадесет и три месеца по-късно, лодката плуваше, носена от поредното течение, някъде из Тихия океан. От петте малки рибки беше останала само една - най-малката. Останалите не понесоха различния живот навътре в океана. Малката рибка се беше скрила в една кутия за стръв на дъното. Кутията я предпазваше от слънцето. В нея тя се чувстваше сигурна като в родните плитчини. От време на време рибката излизаше от кутията и плуваше в лодката, за да се нахрани и отново се скриваше. Беше сама и уплашена, но имаше сила, която и помагаше да преживее  несгодите.

  Две години след земетресението рибарската лодка, водена от теченията беше преплувала Тихия океан и беше достигнала крайбрежието на Орегон. Един ден, понесена от крайбрежните вълни, лодката заседна на някакъв плаж. Малката рибка все така си живееше, пленена от лодката. Скрита в кутията за стръв на дъното, тя бе преплувала разстояние, което никоя от сестрите ѝ не бе в състояние да преплува - най-големия океан на Земята. После туристи откриха лодката. Голяма част от водата беше се изпарила или изтекла. Под кутията за стръв на дъното откриха малка рибка на черно-бели ивици. Те отнесоха рибката в аквариума в Ню Порт, където днес се грижат добре за нея.

  В този свят една малка рибка се беше преборила със стихиите и беше оцеляла, в най-дългото пътуване, което никоя друга ивичеста риба от японското крайбрежие не бе могла да извърши. Днес хората я наричат "рибата цунами".

  КПД

  2014