Пендарата
разказ
В рода ни от столетия се предава една златна пендара. Разказвали са ми, че някога били цял низ, но през годините една по една били откъсвани от богатия наниз. Ту за лек, ту за погребение, ту за връщане на имот или за оцеляване в критични моменти. На края останала само тази, единствена пендара. Някога пра-пра-пра-...дядо ми Дойчин войводата подарил наниза на единствената си дъщеря Мария. Като дошло време да се момее, той я закичил с наниза, че да хваща око на хорото. Тогава, разказваше майка ми, тримата ѝ братя все около нея били, понеже времената били такива. Не чинили много нито закон, нито ред и много крадци имало в горите и по градовете, че и на мегданите се подвизавали. Имало тогава една буйна глава, Кара Али Пехливан го викали. Пехливанин бил по панаирите. Много моми бил поругал. Грабвал ги направо на мегдана и никой не смеел да му застане насреща, че оня с една ръка го помитал. А и страшен бил с оръжията си. Винаги ходел обкичен с пушки и пищови, ножове и един огромен крив ятаган.
В оня ден нищо не предвещавало това, което щяло да последва. Бил слънчев и ведър есенен следобед. Хората били прибрали реколтата, събрали животните по дворовете, приготвили виното, а тук там пушели вече и казаните за ракия. На тържището, на мегдана, селяните от околните и по-далечни села продавали излишъци от реколтата. Дюкяните на търговците примамвали, отрупани със стоки. Пред работилничките на занаятчиите били изложени произведенията им, а двете гостилници предлагали боб или сушено месо, разредено или първокачествено вино на уморените и гладни пътници, според кесиите им. На чаршията свирела гайдата на споминувания и до днес по нашия край като Гайдаря, а около него момите потропвали в ритъма на гайдата, докато край тях се повъртали ергените и ги задявали.
Като се завъртяло хорото, Мария, дъщерята на Дойчин, се хванала до дружките си. Била на края. В този миг братята ѝ останали от другата страна на мегдана. Кара Али Пехливан се възползвал от мига и я грабнал, понасяйки я към коня си. От време на време пускал едната си ръка и разблъсквал застаналите на пътя му. Хората се разбягали. Чували се виковете на момите и псувни на момците, но никой не посмял да се изправи пред пехливанина. Всичко станало пред очите на заптието, което пиело ракия в близката гостилница, давайки си вид, че не забелязва произшествието.
Братята на Мария изтичали към коня на турчина, тъкмо оня хвърлил сестра им върху него и яхнал седлото. Мария се мятала и опитвала да скочи, но оня я затискал с едната си ръка, а с другата извадил пистолет и стрелял в най-големия брат. Като видял батьо си да пада облян в кръв, най-малкия брат го прихванал, прегърнал и притиснал с ръка раната му. Опитал да спре кръвта, но брат му издъхнал с думите „Викай тате!“. В това време средния брат хванал юздата на коня и не му позволявал да тръгне. Кара Али извадил ятагана си, опитвайки се да посече момчето. Замахвал настървено, но братът успявал да избегне ударите прикривайки се с главата на гоня, като я извивал на една или друга страна с юздата. В това време най-малкия брат дотичал до вкъщи. Викнал още от портата „Тате, отвличат кака. Убиха бате.“
Дойчин чул виковете на невръстния си син. Взел старата кремъклийка и сабята си и затичал с всички сили към чаршията. Когато излязал на единия край, на другия Кара Али посякъл средния му син и повел коня към най-близката улица. Старият войвода пуснал сабята, вдигнал кремъклийката и стрелял. Конят рухнал покосен от куршума. Кара Али скочил на крака от падналия кон и вдигнал кървавия ятаган срещу Дойчина. Въртял ятагана и показвайки майсторлъка си с него. Острието свирело, разсичайки въздуха. Дойчин пуснал пушката, вдигнал от земята сабята и я извадил от ножницата. Вървял бързо към пехливанина, без страх, без излишни движения, държейки отпуснато блестящото острие. Когато го наближил на замах разстояние, той вдигнал острието и посрещнал свирещото острие на ятагана. Острието на сабята отклонило в страни окървавения ятаган. С един замах Дойчин забил сабята си дълбоко в рамото на пехливанина, а със следващия му отсякъл главата.
Година по-късно Мария се омъжила. Имала трима синове, най-големия от които бил наречен Радой. Наричали го галено Дойчо. Но това е друга история.
КД
2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар