Майчина закрила

  Майчина закрила
  разказ

  Това беше едно от най-силните земетресения в Китай. То беше и едно от земетресенията с най-големи разрушения. Добрата подготовка и добрата организация бяха изкарали веднага спасителните екипи на място. От няколко часа те разчистват рухналите сгради.

  Началото на август е. За затрупаните под рухналите сгради температурите са убийствени, нямат шанс, да оцелеят дълго. Затова спасителите работят на върха на силите си. Отхвърлят на ръка всичко, което може да се вдигне. На места успяват да извадят оцелели, затрупани под останките от домовете им хора и това повдига духа на спасителните екипи. Другаде изваждат само безжизнени тела и всички потъват в мълчание, отчаяни от трагедията.

  Бяха преживели много природни бедствия, но това земетресение беше ужасно, убийствено, надхвърлящо човешките представи за нещастие.  Материалните щети бяха огромни: срутени сгради, унищожени автомобили, пропаднали пътища, повредени съоръжения. Но не щетите бяха най-важни, а хората. Затова бързат. Отместват срутена гипсо-картонена стена, строшен гардероб, парчета тухли и бетон. Отдолу откриват тялото на жена. Изглежда на около двадесет и пет години. Покрита е с прах, като че ли е посипала лицето си с пудра. Застанала е на колене, приведена напред, сякаш е поела цялата тежест на сриналата се сграда. Викат лекар. Той притиска пръсти до врата. Няма пулс. Мъртва е.

   Насочват към друга част от разрушенията. Отново прехвърлят отломки. Мълчат угнетени.

  Работят трескаво, но мислите им са насочени към жената, открита преди малко. Коя е? Каква е била? Имала ли е близки? Обичала ли е? Била ли е обичана? Щастлива ли е била или нещастна? Защо беше застанала така, сякаш се е опитвала да подпре стоварващата се от горе сграда? Дали не трябваше преди да продължат с търсенето на живи хора под руините, да отровят нея? Лек ветрец повдигна облак прах около руините. Въздухът не достигаше през прашасалите маски. По лицата им се стичаха кални ручейчета пот. Имат нужда от вода, но нямаше време.

  Чува се плачът на дете.  Някой се вслушва в него и спира работа. Гласът идва от мястото, където до преди малко бяха разчиствали, там където е мъртвата жена. Той се връща и започва да рови с ръце около трупа на младата жена. Отхвърля отломките около нея. В скута на жената има вързоп, който тя е обгърнала с ръце. Вързоп от детско одеалце, в което е завито живото ѝ бебе...

  Майката беше предпазила детето с тялото си, поемайки товара на разрушенията, закриляйки най-любимото, най-скъпото същество, най-свидното същество, предпазвайки го с тялото и ръцете си. То беше спало, а сега се беше събудило и потърсило правото си на живот, правото си да бъде спасено.

  В стисната десница на жената откриват мобилен телефон. На него майката беше успяла да напише: "Мило дете, ако оцелееш, помни, че майка ти те обича".

    КД

    2014