Вълчицата
Стъргата беше
тесен, ограден с пръти коридор между разделената на две кошара, по който
преминаваха овцете при доене. На единия край беше по-широк, така че овцете
влизаха по няколко, блъскаха се и се натискаха напред. Постепенно коридорът се
стесняваше, докато на другия му край можеше да премине само една овца. На
тесния край на стъргата, седнал върху трикрако дървено столче, стиснал бакърен
котел с обутите си в свински цървули стъпала, Михаил доеше овцете. Млякото
процъркваше в бакъреното котле, насочвано от ловките му пръсти. Докато доеше
той благо им говореше, а те го слушаха и сякаш го разбираха.
Доенето
беше тънка работа и макар много овчари да дояха, малко умееха да го правят
така, че да издоят всичкото мляко, което може да пусне една овца. Той обхващаше
овчата цица близо до основата с ръка и веднага притискаше палеца и показалеца,
а след това последователно свиваше останалите пръсти за да изтече непрекъсната
струя. Когато свършеше с издояването на всяка овца, масажираше вимето, за да се
отпусне. Така на другия ден овцете даваха повече мляко. Животните преживяха и
проблейваха леко, доволни, че е облекчил тежестта им.
Когато
издоиха, двамата с Русана понесоха котли и кофи към къщи. Съдовете се
поклащаха, натежали върху кобилиците. Бавно преминаха по хлъзгавата пътека
покрай кошарата на шилетата, които държаха отделно от овцете, за да не се
опитват да бозаят. Тях ги пасеше Симеон, по-големият им син. Евгени, беше още
малък за да ги пасе сам, но подтичваше след батьо си с една пръчка и повтаряше
неговите подвиквания. Жена му също се грижеше за шилетата, когато не беше заета
с къщната работа, градината или кокошките.
За
воловете още от малка се грижеше дъщеря му Мария. Навремето тя обикаляше край
тях, пазейки се на разстояние, за да не бъде стъпкана от едрите животни, на
които стигаше едва до коремите. Но те бяха кротки същества. По-опасни за нея
бяха по-големите деца, които увлечени в игрите си в другия край на ливадата,
нямаха време да отидат до чешмата, отдалечена през няколкото хълма, а дотичваха
при нея и въпреки протестите на малкото момиченце, изваждаха от торбичката ѝ
стъклената бутилка с вода и изпиваха всичко, до капка. Понякога, след дъжд,
ожаднялата Мария заставаше на колене на земята и пиеше водата, събрала се в
стъпките на воловете. По лицето и оставаше кал, а това беше повод за подигравки
от другите деца. Затова тя странеше от тях.
Михаил
ситнеше по пътеката, поглеждайки натъжен към шилетата. Преди няколко нощи едно
беше изчезнало. Вероятно някой вълк го беше отнесъл от кошарата. От тогава,
след като вечер издоеше овцете и отнесеше млякото в къщи, той се връщаше да спи
на кошарата. Остави млякото в ъгъла на пещника*. Отряза половин хляб,
пъхна в него бучка сирене, изтръгна от градината няколко стръка лук,
чесън и няколко репички, сложи всичко в тъканата си торба, останала от първата
му съпруга, майката на Мария. Влезе в стаята на децата. Те вече си бяха
легнали, уморени от тежкия ден и заспиваха. Той им се усмихна, пожела им лека
нощ и се отправи към кошарата.
Вървеше в
здрача заслушан в песните на щурците. Те сякаш се надпреварваха, кой ще пее
по-силно. Откъм къщата на дядо Слави Боримечката се обади кукумявка. Не можел
вече старецът, нямал сили за нищо. Легнал и не ставал от постелята. Вероятно
душегубката е долетяла на комина на схлупената му къщичка, за да му каже, че е
време за умирачка. Наближи кошарата, когато усети безпокойството на
шилетата, които тичаха панически в тъмното, удряха се в оградата и хукваха в
друга посока. Овцете обезпокоени, се бяха наблъскали в далечния край на
кошарата и блееха тревожно.
Михаил
напрегна очи в тъмнината. Успя да различи през прътите силуета на вълк. До него
лежеше едно от шилетата. Без да му мисли овчарят се прехвърли със скок през
оградата. Беше пъргав, въпреки едрия си ръст и четиридесет и петте си години.
Приземи се върху вълка, затискайки го с тяло. Хищникът пусна плячката си и се
опита да го захапе. Михаил хвана врата на вълка с едната си ръка, а с другата
се опита да хване муцуната. Звярът извъртя глава и впи зъби в ръката му.
Той извика от болка, но измъкна окървавената си ръка. Животното задраска с
нокти и разкъса ризата му. Той се превъртя и го притисна с гърди. Хвана шията
му под мишница, докато с две ръце притискаше муцуната. Така стискаше с цялата
си сила. Хищникът не се бори дълго. Постепенно се отпусна уморен от борбата.
Овчарят стискаше докато не реши, че вълкът е мъртъв. Изправи се, за да огледа
звяра. Беше вълчица. До скоро бе кърмила или още кърмеше, което личеше по
увисналите цицки и слабото и тяло. Дожаля му за вълчетата.
Заоглежда
разкъсаните си дрехи. Имаше рани от ухапване по ръцете. Ноктите на вълчицата
бяха издрали ръцете, гърдите и коленете му. От дрехите му висяха парцали
разкъсан плат. Болката постепенно завладяваше тялото му. Беше изморен. Погледна
шилето. Вълчицата беше прегризала гърлото му. До него, в прахта се беше
образувала локвичка засъхнала кръв.
Внезапно
вълчицата се раздвижи. Бавно се изправи на отслабналите си крака и застана
неподвижно, трепереща и не ориентирана. Михаил бръкна в торбата, извади хляба
със сиренето и го хвърли на животното. То подуши храната, захапа я и бавно
тръгна към края на кошарата. Промуши се през прътите и изчезна в тъмнината.
Михаил вдигна мъртвото шиле на раменете си и го понесе към къщи.
След този
ден вълчицата не се появи по-вече. Стадото се множеше и плодеше, докато
след няколко години цялото не изчезна, погълнато от създаващото се ТКЗС.
Забележка:
* Пещник – помещението, където се намира пещта, съотвестно на кухня.
КД
Октомври, 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар