Момчето с белия
жребец
разказ
Животът му беше като на
всички бедни момчета на неговата възраст. Бяха бедни, но връзваха двата края.
После баща му фалира и отнеха жилището им. Баща му изчезна от света и повече не
чуха за него. Майка му превъртя и я настаниха в психиатрична клиника. Той заживя във фермата на
вуйчо си. Вършеше всякаква работа, хранеше животните, ринеше тор, караше
трактора в нивите... В самотните вечери свиреше на
китара край огъня и пишеше стихове. Често ходеше на хълма, зад фермата,
откъдето се виждаха светлините на града.
Понякога стария живот,
домът и приятелите му липсваха, но постепенно свикна. Често го изпращаха с
пикапа до пазара в града, за да пазарува необходимото за фермата. Там я срещна.
Беше млада, крехка и нежна.
Както става с момчетата
на тази възраст и той се влюби. Срещаха се често. Бяха най-красивите мигове
от живота му. Имаше чувството, че лети. Сякаш светът се въртеше край него,
пъстър и красив, създаден единствено, за да прави хората щастливи.
После тя се разболя. Постъпи
в болница. След работа, той сложи китарата на гърба си, яхна един млад жребец от
фермата на чичо си и препусна. Скоро подковите зачаткаха по
павираните градски улици. Когато стигна до болницата, той скочи от коня и
завърза юздата на оградата. Вратата на сградата беше заключена. Той влезе в двора и
свали китарата, настрои я, опъна нежно струните и запя. Пя дълго, пя това,
което беше съчинил през деня. Когато небето започна да просветлява, той яхна
коня си и се понесе обратно.
На следващата вечер
отново летеше към града, яхнал белия жребец. Чаткането на подковите звучеше,
усилвано от ехото на сградите. Влезе в двора, настрои китарата и изпълни нощта
с музика. До прозорците стояха десетки момичета. Вероятно тя беше някъде там.
Това продължи дълго. В неделните дни, след църковната служба той я посещаваше, за
да види как тя угасва като малка свещица.
В една септемврийска
вечер, момичето престана да се бори с болестта си и заспа завинаги, заслушано в
песента му. Отиде си с усмивка.
Времето минаваше – седмици,
месеци, години... Всяка вечер белият жребец препускаше по улиците на града, до
там, където тя бе чула последната му песен. И той пееше.
Една вечер жребецът не издържа
и се срина. Вече беше стар и уморен. Мъжът върху него падна. Кръвта обагри
в червено побелите му кичури на дългата му коса. Китарата се строши със стон
на паважа. Старото момче последва любимата си.
Ако нощем чуете екота на
конски копита по улиците на вашия град, се вгледайте в тъмното! Може би ездач е
някое влюбено момче с китара на гърба си.
КД
2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар