Дядо Иван
разказ
Както вече ви разказах, някога пра-пра-пра-... дядо ми Дойчин, принуден от неволите си, забягнал от родното си място, в Харманлийско, в родното ми градче, на голямата река Дунав. После, при един опит да бъде отвлечена дъщеря му Мария, той убил в двубой похитителя й Кара Али Пехливан. Това не му се разминало, бил осъден от властите и изпратен на каторга. Върнал се след дълги години, остарял и уморен. През това време Мария се омъжила и имала трима сина, най-големият от които нарекла Радой. Расъл, порасъл той и от това, което е в кръвта му ли, от това, че нямал никакъв имот ли, но Радой станал дюлгерин. Строил църкви, къщи, чешми и дори един каменен мост построил. Построил и за себе си къща, задомил се и дечица му се родили.
През 1773 година, вече четиридесет годишният майстор заминал за град Шумен (който по онова време наричали Шумулар). Властите буйно развивали града и строили множество обществени сгради. Там Радой се цанил за майстор в кипящото строителство. Скоро били оценени уменията на майстора и му възложили да построи и една голяма чешма. През пролетта на 1774 година майстор Радой построил чешмата, станала по-късно известна като Куршун чешма, заради оловните плочи, с които била покрита.
По това време султан бил Мустафа III. И този султан водил война с Русия, за да си върне завоюваното от нея, в предишната война Подолие. Бойните действия се водели на няколко фронта - в Кавказ, по Черно море, из Молдова и Влашко и дори по Дунава, и в Добруджа. През 1774 година руските войски били пред крепостните стени на Силистра и Тутракан.
Хората разказвали с възхищение за страховитата сила на русите. Говорели с благоговение за един млад руски генерал, който с шепа войници завоювал крепостта Тутракан, дори без знанието на главното командване, за което докладвал кратко и духовито:
„Слава Богу, слава Вам,
Туртукай взят и я там”.
В армията имало и нашенци, а те разказвали това, което се говорело между войниците, че главнокомандващият руските войски граф Румянцев подал рапорт срещу самонадеяния и амбициозен генерал, със странното име Суворов, с искане да бъде изправен пред трибунал. Кралица Екатерина Велика обаче написала резолюция върху рапорта: „Победителите не ги съдят“ и спасила младия генерал. А той след по-малко от месец разбил при село Козлуджа значително превъзхождащата частите, командвани от него, четиридесет хилядна турска армия, която подмамил към устроената засада в една гора. Там тя била подложена на унищожителен артилерийски огън.
Като тръгнал обратно към къщи, Радой навсякъде по пътя разказвал за мощта на руската армия, която смазвала със силата и мъжеството си в битките поробителя. Радой наричал Русия, руската армия и руските войници с едно име – дядо Иван.
КД
2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар