Дайчово хоро

  Дайчово хоро
  разказ

Мама Неделя думаше:

- Недельо, мила мамина,

не земай, мама, Дойчина,

Дойчина, млада войвода,

Дойчин е, мама, хайдутин,

утричка ще го убият,

млада довица щ`останеш...

  Нашият род по бащина линия e от Харманлийско. Преди три века пра-пра-пра-... дядо ми Дойчин се преселил от там. По-вярно е да се каже, че е избягал от турските власти. Причина била убийството на един налбантин от Дойчина. След едни трагични събития, за който ще ви разкажа по-после, тежко раненият Дойчин  помолил съпругата си Неделя, да отведе при налбантина коня му, за да го подкове, понеже трябвало той да отиде при хекимина във Филибе. Когато младата и красива съпруга закарала коня, налбантина знаейки, че Дойчин е на легло, започнал да задиря жената. Тогава тя дръпнала коня и го върнала неподкован на съпруга си. Дойчин бил авер на налбантина, но като научил за постъпката му, толкова се разлютил, че забравил за раната си, яхнал коня и се понесъл към него. Влязал в работилницата направо с коня си, извадил сабята, замахнал и с един удар му отсякъл главата. След което се върнал в дома си, събрал набързо каквато могъл покъщнина в каруцата, запрегнал коня, взел жена си и потеглил към Дунав.

  *    *    *

  След Чипровското въстание настъпили кърджалийски времена. Когато един австрийски капитан, минавайки през земите по поречието на Марица, на път от Одрин за Филибе, видял неволите на българското население, написал: „...те са бедни хора, измъчени роби, облечени много зле и зле третирани. И най-нискостоящият еничарин може да им отнеме каквото му хрумне, да им нанася удари, без те да имат право и възможност да протестират. Висшите и нисшите султански чиновници тънат в безделие и корупция, лошо изпълняват длъжностите си и още по-лошо се отнасят към покореното българско население...“

  Тогава в гората излязъл Мирчо войвода. Той, освен че поизтупвал кесиите на търговците, пътуващи с каици и салове по река Марица, отвличал кърджалиите, върлуващи в района и ги пускал срещу солиден откуп. Инак им виждал сметката. Така ги усмирил.

  През хиляда и седемстотната година в Мариното въстание четата на Мирчо войвода била разбита от Одринския еничарски корпус на Кърджали Омер паша*. Кърджалиите отново се развилнели в района. Тогава моят пра-пра-пра... дядо излязъл в гората.

  *    *    *

   В онези кърджалийски времена Дойчин живеел в Олу дере, днешният Харманли. Бил красив и буен момък. Всички моми го харесвали заради приятната му външност, стройният му ръст и веселия нрав. Когато Дойчин заиграел на хорото, всички него гледали. Сякаш не стъпвал на земята, а летял леко и пъргаво над нея. Но като хайдутин бил страшен. Режел главите на читаците като зелки и те набързо се усмирили и престанали да безчинстват над българското население.

  До 1707 година разните султани били издали няколко фермана за забрана на хайдутството. През тази година султан Ахмед III издал поредният ферман. Тогава бостанджибашия на Едирне дал заповед на бимбашията на Олу дере да улови опасния хайдутин Дойчин войвода и да го изпрати в Едирне окован във вериги, където да бъде съден и обесен, съгласно султанския ферман. Пуснали мрежа от шпиони и успели да уловят Дойчина. Не се минало без схватка, в която Дойчин бил ранен. Заловили го. Аха да се прости с живота си, но нали бил скътал голямо количество злато, успял да придума заптиетата да го пуснат срещу солиден откуп. Разказват, че  бостанджията Ахмед ага взел подкупа, но поискал да види как играе хоро, тъй като чувал за вълшебството в танца на Дойчина. Като заплашил, че ако не хареса танца, ще го окове и изпрати, съгласно заповедта на бостанджибашията. Довели гайдарин. Гайдата пропяла, отпървом тъжно, но после засвирила живо и весело.

  Дойчин се изправил. Погледнал небето. Послушал птиците, заслушал се в песента на гайдата, усмихнал се на повея на вятъра и се понесъл с боси нозе по зелената трева. Сякаш не стъпвал, а летял. Ръцете му, красиви и силни, махали като криле на орел и той се понесъл пред зяпналите го заптиета. Когато гайдата замлъкнала, той спрял, поел си дъх и избърсал чело. Заптиетата си били тръгнали. Бостанджията стоял до коня си и го гледал възхитено.

  На другия ден пра-пра-пра-... дядо ми побегнал със съпругата си към Дунава, където дълги години танцувал по сватби и други празненства любимото си хоро, известно днес като Дайчово.

  КД

  2015

*Забележка: Кърджали Омер паша - турски генерал, командвал одринския еничарски корпус