Магазинът на Мананчето

  Магазинът на Мананчето

  разказ

  В повечето села навремето, по соца..., имаше “хоремаг“. И в нашето бяха построили. (За тези, които не знаят, хоремагът е съчетание от хотел, ресторант и магазини в една сграда.) И като в повечето села, веднъж построен, горният етаж, където трябваше да бъде хотелът, беше излишен, понеже кой ще отиде да спи в едно село, където няма никакви забележителности, освен местните зевзеци. Но те не влизаха в туристическите справочници. Затова, в горната част на хоремага, вместо хотел, разположиха един голям магазин. В него, можеше да намерите всичко, което ви трябва.

  За децата магазинът беше като приказка. По рафтовете бяха разположени всякакви стоки: парфюмерия, козметика, конци, платове, домашни потреби ..., дори по едно време имаше и аптека, но после я преместиха. Останаха само презервативи и дамски превръзки, но да не изпадам в подробности. Пред рафтовете имаше остъклени щандове с бижута, часовници, джобни ножчета, самобръсначки и други, примамващи очите неща. В средата, на издигнат подиум, беше разположена детстката част. Кукли, детски колички, играчки, топки, ски, шейни... Свят да ти се завие. Обикаляхме всичката тази красота и потъвахме в свой свят на мечти, да притежаваме поне част от тях или просто поглъщахме с очи изобилието от форми и багри, вплетено в този детстки рай.

  На времето, този магазин беше царството на леля Тинка – Мананчето. Мананчето можеше да продаде на бедуините пясък и на ескимосите сняг. Много я биваше. Например, докарват й един камион дамски, розови кюлоти, дето в града вече не ги искат, понеже градските мадами са модерни и носят вече само бикини.

  Тя разполага новата стока на видно място в магазина. Слага върху стоката една бележка с големи букви „100 процента памук. Цена 1лв 84 ст.“ Изобилието и бележката привличат вниманието на жените, предимно по-възрастните и те започват да питат:

  -  Ама не са ли скъпи тези гащи?

  -  Как ще са скъпи - отговаря Мананчето – това е сто процента памук! - вниманието на жените в магазина е вече е привлечено и Мананчето хвърля нова порция семена в душите на клиентките:

  -  Това са най-качествените гащи. Аз купих сутринта за майка ми десет броя. И за себе си ще купя, но свърших парите, а не знам дали ще останат до утре. Много са дефицитни. Не знам как се вредихме за тях!

  -  Ама няма ли в друг цвят? – питат жените, разколебани в желанието си да отхвърлят стоката, заради високата цена.

  -  Това е най-модерния цвят в момента. Лесно се перат, не остават петна. Материята не се отпуска и не се свива. Ластикът се напасва точно по ханша, а ластиците в долната част предпазват от изненади, като седнеш някъде на теферич.

  -  Ще купя едни да ги пробвам – заявява една от клиентките.

  -  Няма да останеш разочарована, напротив, ще съжаляваш, че не си купила повече, когато свършат довечера.

  Това, че стоката ще свърши до вечерта, хвърля в силна тревога простотушните селянки. Следващата клиентка се бори с желанието си да закупи от дългите гащи и изразява съмнение, че са твърде широки.

  - Точно ще може да се проветряваш, като са на теб – отговаря Мананчето и срива съпротивителната стена на здравия разум в клиентката.

  - Ама не са ли много тесни? – оглежда ги, като ги разтяга до предела, стоящата в съседство дебела клиентка.

  -  Като излети ще ти стоят – отговаря кратко продавачката, след което жената изважда левчета от портмонето си и плаща пет броя, с което се сдобива с цяла връзка.

   Това отприщва купуваческата страст в струпаните жени и те заменят скътаните си левчета за новопристигналата „дефицитна“ стока.

  Улиците на селцето се изпъстрят от жени, понеслите към дома си, под мишница, връзки розови кюлоти, докато носят в ръцете си чанти с други покупки. Мълвата за дефицитната стока се пръсва по къщите, стига и на полето, където в кооператива работят селските труженички, които изгарят от нетърпение да се приберат в село, за да се наредят на опашката в магазина на Мананчето. А там, на опашката, започва да се прокрадва съмнение, че стоката може да не стигне за всички, което налага да се постави ограничение за закупуване – до две връзки на човек, т.е. само до десет броя.

  Още преди края на работното време новопристигналата стока е разпродадена. Всички са доволни. Настъпва вечерта. Светлините в магазина на втория етаж на хоремага угасват. Идва времето за отмора. Семействата са насядали край масите на домашна ракия и салата от домати, набрани преди минути в градинката пред къщи. Всички са щастливи от изминалия ден. Най-щастливи са жените, защото са похарчили някой лев в магазина на Мананчето.

  КД

  2015