Селска чест

  Селска чест
  разказ

  Тя побутва наперено количката на първородния си син, а той блажено седи в нея като на трон. Младият наследник наскоро е проговорил. Сега гледа с любопитство наоколо, запомня всичко, което чува и поставя в уста всичко, което докопа в ръцете си. И макар количката да е съвсем обикновена, по нищо неразличаваща се от множеството колички, които може да видите на улицата, майка му пристъпва гордо, бутайки я с деликатна грация, (резултат от пищната над сто килограмова фигура), сякаш това е Бугатито на детските колички.   

  Синът им е гордост и надежда, за реализиране на несбъднатата мечта, за завършване на Стопанската академия в Свищов, от представител на рода. Тази мечта, стана за нея не реализируема, поради ежедневните ѝ ангажименти по къщата, съпруга и малкият ѝ син. На всичко отгоре трябва да търпи и досадното присъствие на свекърва си, която и сега крачи зад нея и мърмори под нос, заради силно прозиращата жълта блуза, по която бяха нацъфтели невероятно бели филаделфуси, а през тях се разкрива изобилие от плът и долно бельо. Младата жена е съпруга на братовчед ми и моя съседка. Често идва у нас, при майка ми, ту за сол, ту за брашно или семена за градината, а понякога и за да ѝ ушие някоя дрешка.

  Ако си представяте тази будеща умиление картина (ако изключим мърморещата отзад свекърва), може да си представите и мен - напет ерген, крачещ безгрижно по улицата. Подсвирквам си небрежно и заглеждам девойките, готов да включа ляв или десен мигач, в зависимост от посоката, в която ме разминават, а в нередки случаи и готов да пусна онова показващо възхищение двутонно подсвиркване, което трябва да впечатли тези от тях, които не са забелязали бонвиванското ми намигане. 

    Наближавам количката, поглеждам скришом към прозиращите филаделфуси, като в същото време следя и погледа на леля си и гукането на малкия. В този миг той ме поглежда, посочва ме с пръстче, пуска най-чаровния си бебешки смях, който предизвиква смеха на околните и казва:
    - Тати!?....
    - Е-е-е-ееее..., позна ме – смеейки се подвиквам аз – кръвта вода не става.
    В следващия миг разбирам грешката на фриволното си изказване. Свекървата застанала до снаха си, ми хвърля отровни погледи, опитвайки се да ме усмърти с тях. Преминава покрай мен съскайки от бяс и пръскайки злобни заклинания и слюнка, докато говори неразбираемо, задъхвайки се в пороя на собствената си тирада, покрай която не и оставаше време да си поеме дъх. Отминавам, но дълго дочувам зад гърба си клетвите на старата и усещам като игли пробиващи тъканите на дрехите ми остриетата на втренчените в мен очи.
    От този ден кака Сиси не се появи у нас. Нейният съпруг и мой братовчед оцени по достойнство шегата ми, но не слуша дълго натякванията на майка си, защото скоро и замина на работа в Италия. Старата миряса, чак когато и аз хванах пътя за големия град или може би, защото скоро след това пое безкрайния път, който очаква всички ни. Малкият порасна и сбъдна мечтата на майка си - завърши Стопанската академия в Свищов. Вдруги ден ще се дипломира.
    

  КД
  2013