Бригада

  Бригада  

  разказ

  Попадали ли сте на зевзек от класа?  Ако не сте, ще ви разкажа, какво може да очаквате. Работех в една строителна бригада от зевзеци. С такива хора скука няма, но винаги трябва да се пазиш, за да не бъде смехът на останалите за твоя сметка.

  Както всеки ден и в този есенен ден работниците от бригадата седнаха в една от завършените стаи на новостроящата се сграда на АПК-то, да обядват. Една Пернишка печка с бумтене топлеше стаята. Бай Кольо извадил от голямата пазарска чанта половин самун селски хляб, останал му от предния ден, нарязал го на филии, сложил ги върху саморъчно направена скара от кофражна тел на печката, поръчва на Малкия Киро:

  - Гледай ми хляба, докато отида до едно място!

  - Нямай грижа – отговаря Киро, докато бързо работи с лъжицата, лапайки от един буркан, домашно приготвена лютика, като си реже и едри парчета сланина и сирене, затискайки всичко с големи залъци пресен, мек като памук хляб. Киро бърза с обяда, за да има време, после да извъртят няколко ръце белот, преди да подновим отново работата. Бай Кольо излиза, а Киро яде и не поглежда поставения на печката хляб. По някое време хлябът запушва и започва да изгаря. Киро отново не поглежда почерняващите филии, докато Стойчо Зоркия не извиква:

  - Ей, Киро, обърни на човека хляба, че изгоря!

  - Той така го обича – отговаря спокойно Киро, но все пак става и обръща филиите. После пак зарязва ангажимента си, така че филиите изгарят и от другата страна. Когато бай Кольо се завръща, вижда изгорелите филии и мълчаливо вдига скарата от печката. После изважда ножа си и започва да остъргва изгорялата част на филиите. Останалите се подсмихват тихо, под мустак.

  Бай Кольо сяда да обядва. Хапва си яхния от един висок буркан, останал му кой знае от кои времена. Понеже бурканът му е по-висок от обикновените буркани и стърчи доста над масата, с всяко загребване с вилицата, на която е набол голям залък, той посяга към ръба на буркана с уста и опъва шия като щъркел. Яде и поглежда към картаджиите в другия край на дългата маса. Там Кекеф и Големия Киро играят срещу малкия Киро и бай Петър. Малкия Киро се разпалил и току отправя критики към бай Петър, че не му партнира добре и затова губят, а към противниците, че подреждат картите, че гледат неговите карти и че си подсказват. С други думи всичките му виновни, че губи.

  След обедната почивка, всички се отправяме към работните си места. Бай Кольо остава ужким да си прибере нещата в чантата, но да вземе, че да бележи гърба на картите и да свърши още един голям мискинлък...

  Вечерта, преди да си тръгнат Малкия Киро предлага на другите картаджии да им дадат възможност да се реваншират за обедната загуба на карти. Те приемат, но с условието, загубилите да черпят по бира победителите. Подготвени от бай Кольо, какви са новите знаци на гърба на картите, Кекеф и Големия Киро набързо вкарват в задължение Малкия Киро и бай Петър, които трябва да черпят. В кръчмата Малкия Киро изсипва последните монети от портфейла си, затова трябва да върви пеш до вкъщи, понеже няма пари за билет. Той мята раницата на гърба си и я понася по дългия път. Киро живееше на другия край на градчето, затова цял час опъва врат по нагорнището. Ама нали е млад, не се замисля много, колко е тежък товарът на гърба му и колко е дълъг пътят до у тях. А бай Кольо напълнил раницата му с брикети.

  На другата сутрин Киро идва на работа и започва да разпитва, кой е пипал раницата му. 

  - Прибирам се у дома и какво мислите, раницата ми пълна до средата. Абе усещам аз, че е много тежка, ама защо не спрях да проверя?!

  - Е, нали си стоплил булката, какво се оплакваш, а пък и си спестил пари за автобусно билетче – подвикват му, заливайки се от смях останалите. 

  - Сигурно жена ти е била много доволна, че хем си стоплил стаята, хем си я оставил на мира, заспивайки рано-рано – обажда се друг и отново всички се заливат от смях. 

  - Ще ви кажа аз... – заканва се Малкия Киро.

  Излизаме на работа, а Киро взел, че се върнал и колкото кутии с цигари намерил по джобовете ни, да вземе, че да изпразни част от тютюна в няколко цигари от всяка кутия и да го замести с люти чушки. Абе усещам аз на обяд, че дробовете ми изгарят от лютото, ама си мисля, че нещо се разболявам и чак когато Черния Мильо започна да кашля и да изхвърля цигари, се усетих, че е номер.

  После картоиграчите седнаха да играят белот, ама нали Големия Киро беше болен през този ден и не дойде на работа, помолиха да го замести бай Кольо. А пък той отговори, че играе само на вързано - който загуби, дава една дамаджана с вино от новата реколта. Съгласяват се и бай Кольо сяда да играе с Кекеф срещу бай Петър и Малкия Киро. Ама нали бай Кольо беше белязал гърба на картите, все те биеха и накрая трябваше бай Петър да донесе дамаджаната с виното. Но нали много послъгва, затова бай Кольо поиска да отиде и да донесе дамаджаната още сега. Бай Петър обаче е зле с ходенето и затова, за да се измъкне, вика на бай Кольо:

  - Ще ти дам една бележка. Върви и кажи на жената, да ти наточи една дамаджана вино!

  Така и стана. Даде му бай Петър бележката, бай Кольо тръгна за у тях, а ние останахме да чакаме. Не чакахме дълго, скоро се хлопна вратата, но вместо бай Кольо в стаята за почивка връхлетя, размахвайки метла с дебела, дървена дръжка буля Петровица. 

  - Ще ми ги изпраща той, чакай да ти кажа - погва тя бай Петър с метлата, като го сурвака с нея дето свари, като от време на време и ние отнасяме по нещо.

  - Чакай бе жена, какво е станало? – пита бай Петър.

  - Тази бележка ти ли я писа? – пита сърдито жена му.

  - Аз – отговаря бай Петър – е какво?

  - А..., и пита отгоре на всичко – казва буля Петровица, подавайки му бележката.

  Бай Петър чете: „Маро, наточи на Коля една дамаджана с вино и му я дай!” и тук текстът на бележката е допълнен с разкривения почерк на бай Кольо: „И му дай да ти бръкне в пазвата!"

  - А мизерникът му, с мизерник... – вика бай Петър. – Къде е сега той, мари?

  - Ами у дома остана, да точи вино в дамаджаната – отговаря жена му.

  - Ти при надениците ли го пусна, мари?

  - Ами нали така пишеше на бележката... – отговаря слисана буля Петровица.

 - Че то на бележката пише и да ти бръкне в пазвата, ти даде ли му...?! Бягай веднага обратно у дома и го гони да идва на работа, че ще изяде надениците и ще изпие виното! Я чакай, по-добре да дойда с тебе, че тоз' лисунгер* ще те излъже и да го закараш и в спалнята..., знам го аз...!

  И двамата поемат към къщи, а стаичката ни се разтърсва от смеха на присъстващите.

  

  КД

  2014

*Забележка: Лисунгер (диал.) - мъжка лисица