Понякога любовта убива
разказ
Възможно е сърцето да спре при нещастно преживяна любов. Според Александър Лион, кардиохирург и кръстник на "Синдрома на разбитото сърце", причината е масивно нахлуване на адреналин при силни емоции. Но това е без значение за следващия разказ.
Чичо Кольо, съпругът на леля Жълтруда, копаеше дворна тоалетна. Беше минал вече два метра, когато стигна пласт непробиваем мергел. По цял ден от изкопа се чуваше тежкото му пъшкане, примесено с проклятия, обилно гарнирани с псувни. Накрая той донесе отнякъде една тротилова шашка и монтира в нея капсул детонатор и фитил. Постави бомбата в една кофа, в която обикновено сипваха храната на пуйките, а кофата остави близо до ръба на бъдещата тоалетна. След което слезе в изкопа за да направи дупка за бомбата.
В това време леля Жълтруда печеше чушки върху ламарина, поставена над огъня в средата на двора. Край нея важно се разхождаше пуякът, наречен от нея Гиорги (което вероятно означаваше Георги). Той беше разперил перушината и демонстрираше пуешкото си великолепие, обикаляйки около стопанката. Освен нея, свидетел на пуешкото дефиле беше и кучката Лора. Тя беше красива каракачанка, която за разлика от другите представители на породата не блестеше с особена интелигентност, но беше най-любвеобилното същество на цялата улица, а може би и на съседните улици. Тя изразяваше по неин си, странен начин любовта към околните. Любовта си към чичо Кольо изразяваше, като му носеше чехлите на леля Жълтруда, когато вечер измиеше краката си на мивката, преди да влезе в къщи за вечеря. Любовта си към стопанката изразяваше, като отвличаше част от прането в сеновала, който беше и жилище на Лора, където се отъркулваше в него. Но най-силно Лора обичаше пуяка Гиорги. Може да се каже, че беше лудо влюбена в него. Само докато видеше разперените му пера, когато той танцуваше любовен танц около пуйките на двора, Лора губеше разсъдъка си. Дали от страст, дали от ревност, не мога да ви кажа. Тогава се опитваше по всякакъв начин да привлече вниманието му. Тя лаеше и подскачаше около пуяка, опитваше се да перне с лапа разперените пера на опашката му, а понякога направо влизаше в хамбара и донасяше кофата със зърно за вечеря, като тържествено я поставяше пред надутия пуяк. В тези моменти пуякът поглеждаше пренебрежително кучката и изстрелваше по неин адрес едно пуешко: "Балю-балю-балю...", след което свиваше перата и завираше глава в кофата.
Когато опече чушките, стопанката понесе тавата към къщата. В това време Лора, подлудена от танцуващия по двора Гиорги, който обръщаше внимание единствено на пуйките около себе си, се стрелна, грабна кофата, в която обикновено беше пуешката храна и я понесе в зъбите си към пуяка. Като мина край огъня, влачещия се след кофата фитил пламна, но никой не забеляза това. Лора постави тържествено кофата пред Гиорги, а той след като извика към нея пуешкото си: "Балю-балю-балю..." завря глава в кофата, но не намери вътре това, което очакваше. Извади глава и започна да гледа сърдито и пренебрежително. Разбрала грешката си Лора хукна към хамбара за вярната кофа и това я спаси...
В този момент бомбата гръмна. Кофата хвръкна на парчета във въздуха. Около леля Жълтруда се посипаха чушки. Чичо Кольо беше първия, който използва още недовършената тоалетна, макар и през крачола на панталона си. В този момент Лора гледаше учудено от хамбара сипещата се като чер сняг пуешка перушина.
Това беше края на една невъзможна любов.
КД
2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар