Ние там някъде

  Ние там някъде

  разказ

  Чакай да ти разкажа какво се случи в селото ни тая сутрин. Седим си, значи, с Митю Калодката и гасим пожара в гърлата си от снощната почерпка, послучай получаването на Митювата пенсия. И тогава пред хоремага спря автомобил. Ама автомобил ви казвам – лъскав, нов, модерен, от тези, дето само по Софийските улици и по курортите се движат. То, не че съм ходил на курорт, ама по телевизията може да видиш, как живеят хората. Митю е ходил на почивка на станцията на жепето в Приморско, докато работеше, ама откак се пенсионира, двамата си правим компания тука, в хоремага.

   Та, влизат двама мъже и една жена, ама жена ти казвам... От тези, дето може да ги видиш само по Софийските улици и по курортите. Такива по телевизията съм виждал, че то на село само няколко жени останаха, ама те - вече стари и изкривени от селската работа, ръцете им напукани, лицата сбръчкани и почернели, а побелелите им коси, ако не са забрадени с някоя овехтяла забрадка, се веят грозно, подхванати от вятъра.

  Двамата мъже - с шлифери върху спортните костюми и кожени чанти в ръце, с модерни шапки като в американски филм, вървят по паркета в хоремага, а ласкавите им обувки проскърцват заедно с паркета. Жената върви между тях, почуквайки с тънките и високи токчета. Единият се отправя към тезгяха и сe заговаря с Фичо Магазинера.  Всички така го знаят - Фичо Магазинера. Инак той Филип се казва.

  Докато аз оглеждам мадамата, застанала до изтупания младеж на средата на хоремага, Митю ми разказва как Кличко за четвърти път свалил в петия рунд Кобрата. Кличко изненадващо замахнал с ляво круше и нанесъл подъл удар с направената специално за него ръкавица, която между другото била крайно неудобна на Кобрата и той затова се разсеял и загубил. В погледа на украинеца Митю видял искри, които се предизвикват единствено от прекомерна употреба на допинг. Докато нашият, изтощен от тренировките, е нямал сили да устои на съкрушителените и коварни удари. „Абе... Мафия, всичко около световния шампион е мафия” – ми казва Митю. Той и Кобрата го бил казал след мача. 

  Аз нямам телевизор, откакто телевизията се цифровизира, затова Митю ми разказва предаванията. Чукваме се и удавяме мъката си по непостигнатата световна боксова титла от националния ни представител, след което минаваме на тема футбол и Митю прави анализ на футболния мач с Малта. 

  Тримата непознати питат, могат ли да обядват в ресторанта, при което Фичо им отговаря, че най-естественото нещо е, да обядват именно тук. Да седнат на другата маса в хоремага и да почакат. Той ще им обели кренвирши и македонска наденица, ще нареже сиренце и хляб. Освен това ще сипе от един буркан лютеница – и обядът ще бъде готов. Костюмарите сбръчкват носове и се съветват с мадамата. След което благодарят и излизат.

  Когато непознатите си тръгват, ние отправяме въпросителни погледи към Фичо. 

  - Ааабе, Фичо – вика Митьо – к’во искаха тия засуканите?

  - Търсят кмета. Искат да купят онази част от селото, в която вече не живеят хора. Някакъв канадски милиардер купувал изоставени села в северозападна България. Щял да настанява там сирийски емигранти. Ще ремонтира къщите, ще им осигури работа, ще заживеят в България. 

  - Ами то добре дошло, бе, Петърчо – ми казва Митю - ще има пак хора на село. Ще живне търговийката на Фича – и той, като ми намигва скришом. - А може пък да се отвори и за тебе работа, Петърчо. Ти като не замина от тукао, сега без работа и без пари стоиш. Ама и ти си емигрант като моите деца. Само че те са в чужбина, а ти си духовен емигрант... Стоиш тука и вече на никой не вярваш, на нищо не се надяваш и нищо полезно не вършиш – казва той, изпъвайки показалеца на дясната си ръка, за да подчертае думите си. - Никой няма да оставиш след себе си. Нито дете, нито коте. Ще си заминеш и няма кой да те запомни и да заплаче за тебе. Обаче подозирам, че това е твоето отмъщение. Към кой ще ме попиташ, ами то е ясно, към докопалите се до бюрата чиновници, дето от висотата на постовете си тормозят народеца с бездушие, бездействие и рекет. Моите деца им ядат попарата на чантаджиите, но твоите няма да страдат. Хитрец си ти, не искаш децата ти да бъдат мачкани, както смачкаха тебе. Лепнаха се разни за властта и като пиявици смучат ли смучат. От тебе ще смучат, но не и от от децата ти. Знам я аз твоята философия, Петърчо, но ялова е тя... 

  - Остави я моята философия, бай Митю, рано е да говорим за философия. Едва единайсет часа е. Да пием и да забравим за философията, за политиката и за житейските неправди.

  - Фичо, пиши три ракии на моята сметка и ела да се чукнем!

  Фичо изпълнява поръчката и тримата пием, за да забравим лошото. На обяд Фичо затваря хоремага и ние с Митю тръгваме очертавайки широки зигзаги към къщите си. Ще поспим, пък след обяд, като отвори Фичо хоремага, ще седнем при него и ще водим философски разговори за гордото бъдеще, което очаква Родината.          

  КД

  2014