Алпинистите

  Алпинистите

  разказ

  Дъжд, дъжд, дъжд..., прогизна земята, а после стегна студ, заваля сняг и покри с двайсет сантиметрова покривка. Типичното мартенско време. Непостоянно и променливо като капризна жена. Ако слънцето пробие гъстата облачна пелена, тогава земята се сгрява, капчуците запяват и изливат водни потоци, които превръщат рекичката, разделяща градчето ни на две, в дива и опасна река. 

  С Митето си вземаме чантите и изчезваме от училище. Решаваме да заместим часовете по физическо и математика с разходка до скалите. Аз съм силен в математиката, а Митето във физическото, та ще си помагаме взаимно в пропуснатия материал. А сега на скалите има алпинисти. Обрушват камъните, които могат да паднат на жп линията. Познаваме алпинистите и сме приятели. Когато ходим при тях, им помагаме – носим въжета, клинове, карабинери, скрипци, самохвати и най-важното – пикелите, поддържаме огъня, докато са на скалите, а после те ни черпят с печена сланина и греяна ракия. Обичаме тези минути край огъня, когато пием от пластмасови чаши, замезваме и пушим заедно с мъжете, като слушаме разговорите им. Понякога ни разпитват за училище. Най-много се интересуват от госпожица Михайлова, учителката ни по география, история и френски език. Тя е най-хубавата ни учителка. Мъжете се обръщат след нея с възхищение. Ние момчетата също я харесваме. 

  Заварваме алпинистите по скалите. Обаче ни очаква неприятна изненада. Пристигнал е Съльо Кочев - шефът им. Купил си е на старо един раздрънкан, но тунингован Форд Фронтера. Ние мразим Съльо. Винаги ни гони от обекта и ни се подиграва, че сме толкова малки. Той самият е кинта и шейсет, но ни се присмива. Нарича ни „дребни”. Казва, че сме пречили на алпинистите да си вършат работата, затова заставаме настрани и когато алпинистите ни махат за поздрав им помахваме мълчаливо. 

  Слънцето се изкачило до обедната си седянка и огрява поляната, където Съльо е спрял джипа си. Пешо Шопа увиснал по средата на поредния рапел, проверява здравината на скалите с пикела си и вика на Съльо:  

  -  Шефе, изкарай си колата горе на пътя, че започна да се затопля и ще се отпусне земята. А ти както си застанал на средата на поляната, ще затънеш и няма да можем да те извадим и с въжетата. 

  -  Хе - хееее, това да не е твоята Корса, бе Шопе – отвръща му той. – Това е джип, 4х4 предаване и конструкция за пресечен терен. 

  -  Абе ти все знаеш, ама после аз или трябва да те бутам, или да правя полиспаст да те изтегля. 

  - Шопе, не приказвай много, ами слизай бързо, че съм ви донесъл заплатите и ви чакам, за да ви ги раздам. Ако не ги щете, тръгвам.

  Алпинистите това чакат. Като един се спускат надолу и след минута вече са откачили сбруите от въжетата и идват към шефа си. Вземат си парите, преброяват ги, прибират ги по джобовете и се отправят по пътеката, по която се изкачваха обратно горе. Тогава Съльо се качва в джипа и ... джанки! Запалва, тръгва и потъва до средата на колелетата в размръзналата се почва. 

  - Шопе, елате бутнете малко... – вика Съльо на Шопа и другарите му.

  Те се споглеждат. Подсмихват се, но се връщат за да се наредят един до друг зад затъналия в калта джип. 

  - Аз ти казах – напомня Шопът на Съльо. 

  - Не приказвай много, а бутай! – нарежда властно Съльо.

  Бутат, джипът върти колелата, хвърля кал, хлъзга се като патка на лед на ляво и на дясно, но не тръгва напред по нагорнището. Шопът се дърпа от хвърчащата от задните колелета кал и започва да дава указания на шефа си, как да изкара джипа от калта. Шопът е професионален шофьор в гражданска защита. Знае как да изкара джипа, но не смее да замести шефа си в колата без разрешение. 

  Съльо излючва двигателя и излиза да огледа ситуацията. 

  - Не се притеснявай шефе – успокоява го Маргарит, на който казват Маргаритката – довечера като зъмръзне, сигурно ще захване и гумите и пак няма да има измъкване, но след месец като изсъхне, ще можеш да излезеш. 

  Четиримата се ръчкат и се подхилкват. 

  Шопът предлага на Съльо да го замести зад волана, за да изкара джипа. Той сякаш не го е чул, сяда в колата и нарежда да се наредят отново отзад. Двигателят на джипа заревава, алпинистите бутат с всичка сила, джипът рязко мърда около метър напред и започва отново да върти на място. Това обаче предизвиква Шопа да загуби равновесие и да падне зад гумата. Маргаритката го хваща с лявата ръка за яката и се опитва да го вдигне, но лявата е слабата му ръка, а и Маргаритката е два пъти по-лек от Шопа. Успява само да го повдигне толкова, че задната гума да хвърля калта точно в очите и устата на Шопа. Съльо върти гуми на място и покрива главата на злощастния „шоп” с обилни количества кал. Лицето му вече не се вижда, а шията и косата са обилно покрити с дебела кална маска. В един миг той успява да се изправи, премахва калта от очите си и застава до вратата на джипа. Шефът му стреснат от чудовището, което е застанало до колата, завърта ключа и изключва двигателя. В този момент Шопа отваря вратата, хваща сакото на Съльо за реверите, повдига го като перце във въздуха и го изважда внимателно от колата, като го поставя на две крачки в страни. После сяда на шофьорското място и запалва двигателя. Колата се раздвижва и потегля сама по нагорнището. 

  А скалите повтарят вика на Шопа от преди малко:

  - Съльо, некадърнико, ще ти навра скоростния лост в гъ....  

  Тичаме да донесем вода от реката за алпинистите. После всички сядаме край огъня на печена сланина, греяна ракия и мъжки приказки.

  КД

  2014