Животът като мозайка

 Животът като мозайка  

  разказ

  Шарено нещо е животът, като детска мозайка - пъстър, хаотичен, разнообразен. А е такъв, защото пъстри и различни са хората, които ни заобикалят. Всеки воден своите амбиции преследва своите си цели, изпълнява своите си задачи. И едни изглеждат оцветени в един цвят, други в друг. Гледаш го – обикновен човек, а ярък, пъстър, светъл. Друг застанал начело, а пък сив и безличен.

* * *

  Вещица

  Кака Мара отвори с лакът вратата на стаята за почивка на работниците. Носеше дърва за печката и двете ѝ ръце бяха заети да подпират дърветата, които бяха много тежки, затова ги беше подпряла на големите си гърди. В стаята завари Киро Плешивия, Косьо Крачунов, Гошо Китков и Пейо Плясата да играят карти, като от време на време надигат еднолитрова,  стъклена, полупълна  бутилка с ракия, завита във вестник. В това време новата инсталация за производство на бои работеше без надзор. На всичкото отгоре и Кольо Кьоравия, когото бяха направили началник смяна, защото беше племенник на кмета, вместо  да ги изпрати при машините, седеше и гледаше играта. Когато я е видял да идва, се скрил зад вратата и щом тя тя влезе, докато се мъчеше да затвори с лакът, той я прегърна, залепвайки се отзаде ѝ, като се смееше с цяло гърло. Кака Мара не му мисли много, хвана една цепеница, пусна дървата на пода, обърна се и го удари с нея по кльощавия задник. Картоиграчите подвикваха на Кольо, че с една жена не може да се пребори и го насърчаваха да опита отново. Повторния му опит да се докопа до задника на кака Мара се увенча с повторен удар с цепеницата по кльощавия задник на Кольо.

  - Ох ма... Да ме убиеш ли искаш - викаше засрамен от неуспеха си Кольо.

  - Непрокопсаник... - извика кака Мара – и вие всички сте непрокопсаници... Клинчите от работа, оставили сте машините без надзор, бадева ви плащат, търтеи недни... Ами ако стане някоя авария с инсталацията?... Дошла съм от другия край на двора да донеса дърва, за да ви е топло, като дойдете да почивате, пък вие не сте стъпвали в цеха. Да вървите, да си вършите работата – извика тя, като вдигна цепеницата. 

  Пейо Плясата се опита да ѝ вземе цепеницата, но тя се извърна и така го тупна с нея по гърба, че той зави от болка. Хвана го срам, че една жена го бие. Побърза да излезе от стаята за почивка, оставайки облаци цигарен дим и ругатни след себе си. В яда си не се усети и тръгна към цеха със запалена цигара.

  - Ти пък на каква ми се правиш, на началник ли, на директор ли? Хайде, върви да ни изпееш на началниците. Влизала ли си в цеха да видиш каква смрад е вътре, може да умреш от тия изпарения във въздуха - вика ѝ Киро Плешивия.

  - Не съм влизала, защото не ми е работа и нямам право - отговаря Кака Мара. А вас като са ви назначили за оператори в цеха, трябва да си сложите маските и да наблюдавате машините, че може да стане някоя беля с новата инсталация и после ще подсмърчате по опашките на трудовата борса... 

  - Е-е-ееее-е!... Хайде сега, стига си наричала, вещице, че може да .... - вика Косьо Крачунов. Експлозията прекъсна думите му. Огнени пламъци обхванаха халето. Част от покрива се срути върху безконтролно работещата инсталация, която престана да работи за винаги. Никой повече не видя Пейо Плясата. 

  След време, бившите работници в цеха разправяха, че виновна за аварията е онази вещица, кака Мара, с нейното мърморене.

*  *  *

   Учителка

  Добринка Антонова беше учителка по английски език в средното училище. Харесваше работата си и се отнасяше сериозно към нея. Учениците ѝ я обичаха, дори някои направо бяха влюбени в нея. И ако любовта, демонстрирана от момичетата в училище не я смущаваше, то любовта на момчетата, особено на тези от горните класове. Все пак тя не правеше опити да възпрепятства тези чувства, особено когато те водеха до по-висок успех на учениците. Тя позволяваше на тези момчета, които редовно си пишеха домашните упражнения или овладяваха успешно учебния материал, да водят свободни разговори в часа ѝ. Така бяха обсъждани теми като любовта, брака, семейството, секса и други подобни въпроси, за които не беше възможно да се разговаря в часовете на останалите преподаватели. 

  Особено често при нея, с желание да прегледа домашната му работа идваше Кирил Колипатков, когото учениците наричаха Киро Плешивия заради рядката косица върху главата му, която на темето беше толкова рядка, че почти липсваше. Кирил ѝ представяше винаги перфектно написани домашни работи, които се виждаше, че са написани от друг, вероятно от сестра му, но тук-там перфектно написаният текст беше поправен и с почерка на Кирил бяха нанесени грешни корекции на текста, които госпожица Антонова трябваше да коригира. Докато проверяваше домашната му работа, той стоеше надвесен над нея и изследваше с втренчения си поглед всяка гънчица от кожата очертана в рамките на деколтето ѝ. Госпожица Антонова изпитваше голямо неудобство от нарушената дистанция между нея и ученика ѝ, затова реши, на следващата родителска среща, да помоли бащата на момчето, да обясни на сина си, че не бива да нарушава личното ѝ пространство.

    През времето на родителската среща госпожица Антонова помоли господин Колипатков, да остане след срещата, за да разговарят за проблема на четири очи. Когато останалите родители си тръгнаха, госпожица Антонова заговори бързо, бързо и разказа проблема на сина му с изучаването на английския език. Подчертаваше, че основният проблем е в липсата на самоподготовка, вследствие написването на домашните му от по-малката му сестра и че всъщност синът му не полага необходимите усилия за овладяване на материала по нейната дисциплина, макар всячески да демонстрира с поведението си обратното. Докато госпожица Антонова обясняваше проблема, господин Колипатков се беше приближил и я гледаше втренчено с изцъкления си поглед, който сякаш правеше рентгенова снимка на тялото ѝ през дрехите. Учителката вдигна поглед и остана безмълвна. Бащата беше спрял погледа си върху деколтето ѝ и не можеше да го отклони от него. 

* * *

  Приятели

  В училище Косьо Крачунов беше влюбен в съученичката си Вероника. Толкова я харесваше, че дори не смееше да си помисли да ѝ го каже или покаже по какъвто и да било начин. Можеше да му се присмее или да откаже да излезе с него. Затова реши да запази чувствата си в тайна. Ако съдбата реши, сама ще разкрие чувствата му. Боеше се, че може друг да го изпревари, но това можеше да означава само едно, че съдбата е неблагосклонна към него. И Косьо страдаше, дори от време проронваше по някоя сълза в миговете на страдание, заради това, че съдбата може да бъде неблагосклонна към чувствата му. Обаче съдбата е съдба... С нея не може да се бориш, каквото си реши, това ще направи - мислеше си клетият страдалец.

  Все пак, седмица преди абитуриентския бал той реши да покани Вероника за своя партньорка на бала. Помоли приятеля си Пейо, който беше от друг клас на същия випуск, да му помогне, като покани Вероника от негово име за партньорка на бала. 

  - Ама тя няма ли си партньор вече - попита Пейо.

  - Не знам, бе човек. Знаеш ли колко ми е притеснено? Затова те моля ти да я попиташ и поканиш - отговори му Косьо.

  - Нямай грижа, ще я попитам...

  На следващия ден Пейо се срещна с Вероника. Отидоха след училище на кафе. Разговаряха за училището, за това кой, къде смята да кандидатства, за свободното време и как го прекарва всеки един от тях, докато от дума на дума не стигнаха и до бала.

  - Смятах - каза тя - че Косьо ще ме покани на бала. Мислех си, че ме харесва, но той дори не ме забелязва. Аз не съм безразлична към него, но неговото безразличие ме остави без партньор...

  - Ама спокойно бе момиче, аз нали за това съм тука - успокои я Пейо.

  - Не мисля, че трябва още да го чакам. Мислех аз да го попитам дали има вече партньорка...

  - Кой той ли? Охаааа. Косьо е страшен. Жените направо му се лепят, а той не ги забелязва дори, но не се притеснявай. Затова съм тука, за да оправя нещата и да те поканя. Вероника, ще бъдеш ли моя партньорка на бала?

* * *

  Избор

  Чуй ме бе човек – шепне в ухото на поредния агитиран да продаде гласа си избирател  Гошо Китков - за кой ще гласуваш има голямо значение за теб. Ела изпий една бира и аз ще ти разкажа! Куньо, сложи на човека две кебапчета в една чинийка, че да замезва, докато си пие бирата! Виж сега, през следващите години в държавата ще има много пари за харчене и кой ще се възползва от тях, за теб е без значение. Знаеш, всички крадат и нищо свястно след тях не остава. Това е ясно на всички ни. Затова е без значение, кой ще спечели изборите и поръчките. Без значение е, кой ще управлява тези пари. Който и да е, все ще иска да сложи една част от тях в джоба си, или в касата на партията. Затова ти казвам, че кой ще бъде в кабинетите е без значение, бе разбери!... За кой ще гласуваш е от голямо значение само за теб, защото аз освен почерпката днес, ти давам петдесет лева, за да гласуваш с тази бюлетина, а останалите дават само по двадесет. Разбираш ли, защо е важно за теб, сега да направиш правилния избор? А правилният въпрос е "кои пари да взема и чия почерпка да приема, защото всички крадат еднакво, само че дават сега различно"... Разбра ли? Хайде вземай бюлетината и върви да гласуваш!

* * *

  Съдба

  През две хиляди и единадесетта година гласувахме за кмет. Да се чудиш, откъде този мерак за управление?! Много кандидати имаше и всички твърдяха че са "по"...  От къде това самочувствие в толкова много хора, че могат да управляват?! Нали за да управляваш, трябва да си по-честен от останалите, по-умен от управляваните, да си по-образован, по-възпитан, по-културен, по-знаещ...? А как всички да са „по” от другите?! Няма как да са всичките едновременно. Значи някои лъжат. И какво ще стане, ако бъде избран, някой дето лъже? Ами, ще има кмет – лъжец.

   Е... на тези избори избрахме Кольо Колев, наричан от всички Голям кьорчо. 

  Не, че беше по-добър от другите кандидати, но агитаторите за него, между които племенникът му Кольо Кьоравия и Гошо Китков, предлагаха най-много..., цели петдесет лева, за да гласуват за него. И така, Кьорчо спечели изборите и се завъртя оная далавера с инсталацията за бои в общинското предприятие. Купили най-евтината инсталация и на всичкото отгоре спестили от парите за вентилационната система, а отчели, че са закупили най-скъпата. Така новият кмет си възвърна инвестицията в себе си, дето я беше направил като закупи три четвърти от циганските гласове за себе си.

  Ама стана така, че инсталацията гръмна. В съда хвърлиха вината на Пейо Плясата, а в кръчмата и в разговорите по улиците всички обвиняваха кака Мара, че разсеяла работниците и Пейо забравил за запалената цигара в устата си.

  Съпругата на Плясата не стоя дълго сама. След шест месеца се омъжи за Косьо Крачунов. Тя му предложила.  

   

        КД

        2014