Баба Мица печели шестица от тотото

  Баба Мица печели шестица от тотото
  разказ

  Беше февруари, страшен студ беше сковал селските улици. Калдаръмът направи ледена кора, не може да се ходи. Ха си стъпил на някой заледен камък, ха се подхлъзнеш и краката ти хвръкнали високо над главата. Ще летиш във въздуха, докато си паднеш на задника. Така дядо Петко падна и си счупи ябълката на десния крак, та после му поставиха изкуствена става в болницата в града. Половин година лежа в болницата, ама само защото синът му е директор на полицията там, инак отдавна да го бяха докарали да се мъчи сам в празната си къщичка.

  Мен нали тогава ме съкратиха от работа и се чудех какво да правя по цял ден, та ходех като изоглавен кон, ту в бръснарницата, ту в смесения магазин, ту в тото. То кой ли ти пускаше тото, освен момчетиите, повечето от съседните махали, дето като продадат тютюна, нямат какво да правят. И те като мене обикаляха нашия магазин, нашата кръчма и нашето тото, че в махалите си нямаше, нали бяха по двайсетина човека. Палнат колите или мотоциклетите и идват в село. Пък Яне Кривия идваше с коня и каруцата и право пред кръчмата спираше. В кръчмата пиеха, пафкаха цигара след цигара и гледаха спорт, защото само там телевизорът имаше сателитна антена или бистреха политиката, чак докато кръчмарят не ги натиреше късно вечер, да си ходят по къщята.

  В четвъртък и в неделя се отбивахме при тотаджийката в тото пункта. Името ѝ е Роза, ама всички Розе́то й викаха. На времето доста шавлива беше, заради което бяха стигнали до развод със Сашко кръчмаря, ама се размина.  Той, Сашко, не може без нея. Както и тотото не може без Розе́то. Тя е емблемата на хазарта в нашето село.

  Та отбивам се в тото пункта да разменя някоя закачка, пък вътре видиш ли баба Мица. Седнала до печката и се оплаква, колко се хлъзга калдъръма. Току виж се хлъзнала и паднала като дядо Петко, ама нея няма кой да я погледне, че то дъщерите и се омъжиха в града, внуците и пораснаха, ама тя тука самичка си кара. Обула едни стари, продупчени вълнени чорапи върху гумените галоши и тръгнала за магазина, но от плъзгавицата се уморила, та се спряла да почине в тотото. 

  Влизам, суча мустак и намигам на тотаджийката:

  - Розе́, дай един печеливш фиш за 6 от 49, ама с по-голяма печалба да е!

  - Откъде да го извадя този печелившия фиш, бе Коле ? – киска се Розе́то.

  - Сложи ги всичките в пазвата, аз ще си извадя печелившия – отговарям ѝ и се хиля като ряпа.

  Баба Мица ме гледа с укор и нарежда:

  - Кольо, Кольо, побеля ти главата, пък акъла ти не дойде! Гледай си твоята жена, не закачай чуждите!

  - Аааа, лельо Мице, за късмета трябва всичко да се опита – отговарям ѝ аз. Виж ти например, не си пускала никога фиш и затова не си печелила, но ако решиш да пуснеш, може и да спечелиш. А пък по-вероятно е да спечелиш, ако аз ти извадя фиш от пазвата на Розе́то. Какво ще направиш с парите, ако спечелиш, а лельо Мице?

  - Ще ви оставя достатъчно пари, да ме поменете като умра – отговори ми тя.

  - Лельо Мице, що не послушаш Николчо и не пуснеш един фиш?... – попита Розе́то, а пък аз я прекъснах:

  - И да ми дадеш аз да го изтегля от...

  В този миг бабичката вдигна заплашително бастуна и аз побързах да изляза навън, кискайки се. След мене обаче Розе́то бутнала един попълнен фиш в ръцете на бабата и тя хъката-мъката, не могла да откаже и го платила. Само да я остави на мира да си почине от плъзгавицата.

  Мина неделята и в понеделник се разбра, че в селското тото има печеливш фиш. Една шестица – милион, че и сто и нещо хиляди отгоре печалба. Развълнуваха се селяните, започнаха да се разпитват, кой пуснал, кой не пуснал. Мечтаеха си дано да е комшията, че да почерпи! Правеха сметки, ако те бяха спечелили, как щяха да похарчат парите? Едни къщи ще строят, други коли ще купуват, момчурляците в града ще се задомяват, пък Яне Кривия - трактор с редосеялка и комбайн щял да докара в село, ама не са те печелившите... 

  Така се разпитвахме и вдигахме рамене в недоумение в кой е печелившия фиш, докато две седмици по-късно пред двора на леля Мица не спряха колите на дъщерите ѝ. Взеха я и направо в банката. Кмета Минчо Карото ходи с тях, нещо там да помага, та от него разбрахме, че изтеглили всичките пари от печалбата ѝ. После я докараха пак на село и повече не се появиха.

  Вчера баба Мица почина. Дъщерите и не можаха да дойдат на погребението, но цялото село се стече и плака от мъка. После се събрахме на площада, да поменем бабичката, както искаше, защото тя дарила милиона на дъщерите си, но запазила за помена стоте и нещо хиляди и Минчо Карото се разпорежда с тях. 

  Голям помен направихме. Бог да я прости баба Мица!

  КД

  2014