Обичам
го тоя Фейсбук бе, направо съм влюбен в него! (Досещате се, че лъжа, нали?) Толкова много харесване, смях и
сълзи, любов и гняв, толкова поучителни и мъдри статуси, под които стои името
на някой световно признат автор, нищо, че мислите са от друг, световно
непризнат нашенец. Важно е да се „лайква“ или коментира. Помня как в миналото
бабите и майките ни се събираха на седенки (в нашето село им казваха преденки)
и докато чепкат, предат или пресукват вълна и парцалена прежда, докато плетат
или разплитат някой нов или стар пуловер, или докато бодат с иглата някоя
дрешка, си разказват истории за това какво станало из селото, в съседното
село, че и в общинския град. Пък като станат, хем са се наприказвали, хем са свършили
работа, хем станало време за вечеря и всички бързат към къщи при семействата. А
днес влизаш във Фейсбук и цяла вечер втренчен в екрана се опитваш да разбереш какво
става из селото, а пред очите ти препускат мисли на родните „Пауло Куельо“, „Умберто Еко“ или някоя местна „майка Тереза“ .
Миналата
седмица един Фейсбук-приятел написал, че ако нямаш проблем с парите, ако имаш
добро образование, ако можеш да прочетеш днес хубава книга, ако имаш хляб на
масата и чиста вода за пиене, ако си здрав, ти си богат. Ами защо ми трябваше
да потвърждавам, че съм точно този тип. Изключи ме, отрязаме, дори ме изхвърли
от списъка си с приятели... Толкова не му хареса, че съм добре.
Наскоро
се записах в една група, била на някакви професионалисти. Аз нали съм поработил
туй-онуй, вече 30 години, та викам си, чакай да си кажа и аз мнението по един въпрос...
Ама вместо да се съгласявам, си казах това, дето си го мисля, „направо през
просото“. Че като почнаха едни коментари от кой ли не, „кой си ти бе?“, „...ти
знаеш ли, че аз вече 7 години работя това, бил съм от най-добрите общи работници и мога да
напсувам всеки началник, без да ми мигне окото, а ти ще ми излизаш напряко“, „...абе
ти някога правил ли си еди що си, лопата хващал ли си... или само си нареждал, и
кой те знае какво правил..., че се правиш, че разбираш от работа?“, „вас инженерите трябва да ви трепем, защото
вие бадева получавате заплати“ и т.н. Преля ми чашата да чета тия излияния - хем
некомпетентни, хем неграмотни, та реших да изляза, но преди да напусна групата,
написах един коментар по свой адрес „...кой е тоя бе, аз съм го виждал, той не
е никакъв инженер, виждал съм го да проси по улиците, веднъж открадна едно
колело на малко дете, за да го продаде на битака, наркоман и алкохолик,
разправя, че е висшист, а няма и основно образование и т.н...“
Толкова
много харесвания и потупвания по рамото не съм получавал никога и за нищо...
Стотици харесали, няколко десетки подкрепящи коментари, че са го виждали този...,
че го познават, отрепка, нехранимайко, децата му ходят голи и боси по улиците,
а той се събира с наркомани по тъмните ъгълчета, с алкохолици по евтините
кръчми, дори се оказа, че съм работел в няколко бригади и на няколко професии
едновременно и съм бил голям маскара, лентяй и измамник, дължал съм пари на
десетина, и съм преджобил още толкова...
Ако
коментарите от Фейсбук минаваха за доказателства в пенсионното, като дойде
време да се пенсионирам след 15 години, ще си издействам няколко пенсии
едновременно.
Абе
обичам го тоя Фейсбук бе....
Няма коментари:
Публикуване на коментар