Сънища

  Сънища

  разказ

  Свидулин Валнару сънуваше, че лети. Сънуваше всяка нощ. Политаше над къщите, над улиците, над хората..., а те с възхищение го гледаха нейде там, отдолу, как се издига над тях. Той усещаше в съня си превъзходството над долустоящите. Кръжеше гордо, демонстрирайки възможностите си. Помахваше бързо, потрепвайки с ръцете си в китките и се издигаше нагоре. След това правеше кръгчета във въздуха или спираше на едно място и гледаше строго тези долу. Беше строг, защото никой друг не трябваше да лети, дори не трябваше да опитва. Опитите за летене около него бяха забранени. Той искаше въздуха за себе си.  

  Тази негова поредица от сънища беше започнала преди повече от десет години. Една вечер  беше сънувал първия си сън, в който сключи сделка с дявола. Валнару трябваше да замени в бъдеще семейството си, приятелите, които му бяха помагали или щяха да му помагат в живота, хората около себе си, целия заобикалящ свят и дори душата си, срещу възможността да се издига. 

  Комплексиран от липсата на творчески заложби, но алчен за успехи, той прие с огромно желание тази сделка. Тя щеше да замени липсата на качества, с възможността за постигне амбициите му – да стои над останалите. Те ще го гледат с възхищение и ще благоговеят пред постиженията му. По някакъв странен начин, в сънищата му, възможността да лети, беше преплетена с необходимостта да се трупат пари. Парите бяха източника на сили за летене. А вследствие на издигането си, той щеше да трупа повече и повече пари. Схемите на натрупването  Валнару копираше от живота - пълна липса на въображение, дори в сънищата му. Щеше да получава големи парични суми, за мними услуги, като ги разделяше по братски с покровителите си.  В крайна сметка тези сънища ги сънуваха мнозина. Много преди Свидулин, имаше хора, сключили своите сделки с дявола, в сънищата си. 

  Валнару се събуждаше сутрин облян в пот. Беше изтощен от махането с ръце, докато сънуваше. Жена му отдавна не спеше в същото легло, защото непрекъснатото му махане й причиняваше тежки синини по цялото тяло. После се премести в друга спалня, заради бурните сънища на съпруга си. Той се мяташе и мърмореше цяла нощ, а сутрин ставаше омърлушен от леглото. Нямаше настроение, въпреки големите финансови успехи, които постигаше. 

  В реалния живот той продължаваше дейността от сънищата си. Участваше в конкурси, печелеше ги, благодарение на връзките, които си създаде с ръководни фактори, разпределящи държавните средства. Някои беше наемал на работа във фирмите си в миналото, на децата на други  беше осигурил доходна работа, на трети правеше щедри подаръци по случай различни празници, останалите канеше на работни обеди, вечери или различни чествания при всеки удобен случай. 

  Всички тези разходи разкъсваха сърцето на Свидулин. Те обаче бяха нищо, в сравнение със сумите, които беше задължен да отчита ежемесечно, към благодетелите си, но той разглеждаше всичко това като инвестиции. И наистина, тези инвестиции му осигуряваха нови поръчки в бъдеще и тлъст процент печалба. Някой би го нарекъл корупция и вероятно би имал право, но Валнару не се вълнуваше от това. За него парите, които го заливаха, бяха в резултат от големия му интелект и собствената му значимост. Понякога се хвалеше пред подчинените си: „Пък мен искаха да ме направят заместник министър”. Новото му самочувствие се подхранваше и от сънищата му, в които се издигаше над останалите. Вследствие на този коктейл от сънища и реалност той придоби мания за величие. Разведе се с дългогодишната си съпруга, изостави децата си и се ожени за дъщерята на един от благодетелите си, известна пред всички с лекото се поведение. Тя беше с 25 години по-млада от предишната му съпруга, ефектна и лъскава като черния му Мерцедес. След бурна авантюра, още по време на предишния му брак, Свидулин полетя на крилете на ново семейно щастие, въпреки бурно протеклия развод. 

  В сънищата и в реалния живот шефът държеше служителите си изкъсо. Вярваше само на две протежета, на които доверяваше далаверите си, но само отчасти. Лайку Ангелеску му беше приятел от детските години. Другият беше Гипси Игнатеску, който се надяваше някога, в бъдеще, да бъде въведен в  съучастие в печелившото предприятие. Валнару бързо се освобождаваше от всеки, който показваше наченки на мислене в предприятията му. На него му трябваха послушни служители, без особени претенции за развитие. Вероятно амбициите на Гипси отчасти бяха в разрез с принципите на Валнару, но той познаваше добре ограничеността и раболепността на Игнатеску, затова не го чувстваше като заплаха. 

  Така, като по утъпкана пътека, протичаше ежедневието и сънищата на този герой на нашето време. Докато една нощ, сънищата, че лети, секнаха. Започна да сънува, че го преследват, защото дължи пари. Преследваха го бившите и настоящите му служители и дори бившата му жена, а в последствие и разни държавни органи. Сънуваше, че го преследват: полицията,  прокуратурата, данъчните служби... А той бягаше ли бягаше, опитваше се да полети, но размахваше ръце, отскачаше, и... пльосваше. Пльосваше като жаба на земята, с разперени ръце и крака, право върху шкембето си, а преследвачите му го застигаха, държаха в ръце вилици и ги насочваха заплашително към очите и гърлото му. С вик той се събуждаше облян в пот и треперещ. 

  Тези сънища се заредиха всяка нощ и те като че ли повлияха на ежедневието. Държавните органи започнаха да ровят в свързаността му с длъжностни лица, в незаплатените данъци, в дадените подкупи, в качеството на консултантската дейност, във фалшифицираните документи... Това беше един от скандалите на годината в държавата. 

  Понякога Валнару съжаляваше за калните номера, които е въртял в живота си, но това не помогна. Той беше забравен от бившите си покровители, за които беше заплаха. Вече беше прекарван от конкурентите си, така, както той го беше правил в миналото. Принуди се да уволни тези, които му бяха осигурявали тлъсти печалби през годините. Тихите му и послушни служители, които мълчаливо и всеотдайно му бяха осигурявали парични постъпления, чрез седенето си в офисите. За това присъствие държавата му плащаше на глава, суми, многократно превишаващи заплатите на мозъчни хирурзи. Изрита ги като непотребни вещи.  

  Скоро парите свършиха, а с това свърши и любовта на младата му съпруга към него. Един ден той я завари с по-младия й любовник в леглото. Младият мъж стана, както си беше гол, надвеси се над него и му поиска ключовете от къщата. После го изпрати до входната врата и заключи зад него.

  Свидулин пресече улицата и седна на една пейка, в градинката, недалеч от къщи. Искаше му се да заспи и да сънува... Да сънува, че лети. Погледна небето и заплака.

  КПД

  2014