Размисли при приготвяне на новогодишната баница
разказ
Разтворил съм дебелата готварска книга на страницата „Новогодишна баница с късмети”. Подариха я на сватбата ни, преди двадесет и пет години. Вече двадасет и пет години аз приготвям, с нейна помощ, празничната вечеря. Не че в другите вечери не готвя пак аз. Изключение правят дните, в които жена ми купува нещо от китайския ресторант на ъгъла. Но само когато получи заплата. От тези покупки заплатата ѝ попривършва и три дни по-късно ми иска джобни за цигари, фризьор или подарък за някоя приятелка.
След сватбата ни, на Коледа, жена ми реши да откаже цигарите. Хвърли демонстративно кутията цигари върху гардероба в спалнята ни. Час по-късно силно ѝ се допушило. Качила се на един стол и се пресегнала, за да вземе кутията в задната част на гардероба. Столът се подхлъзнал и тя паднала на пода, счупвайки крака си. Гипсираха я и я изпратиха в къщи, да лежи в хола, пред телевизора. Тогава за пръв приготвих Новогодишната вечеря. Съдбата ми била такава. (Преди ми готвеше мама.) Оказа се, че съм сготвил по-вкусно от жена ми и дори от майка ѝ. От тогава аз готвя.
Готварската книга изисква да разполагам със следните продукти: 5 чаени чаши брашно, 1 чаена чаша мазнина, 2 чаени чаши булгур, 400 г натрошено сирене и сол на вкус.
Струпвам всичко необходимо на масата и поглеждам в хола, за да проверя, дали на жена ми и липсва нещо. По традиция, тя е седнала пред телевизора. Гледа „Мъж на годината” и си чати с някого в „Елмаз”. Когато влизам, тя затваря екрана на лаптопа и ми се усмихва.
- Как си, бонбонче, ще успееш ли навреме? – пита ме с усмивка, която разтапя маргарина на кухненската маса.
- Лежи си спокойно, всичко е под контрол! Искаш ли нещо да ти донеса? – питам, загрижен за удобството ѝ.
- Не се тревожи, всичко си имам! – посочва ми тя наченатата бутилка скоч, чаша с лед и купата с ядки и стафиди, до които е полупълния пепелник.
Връщам се към кухнята, спокоен, че на половинката ми не ѝ липсва нищо. Омесвам малко тесто, поставяйки в брашното, 1 чаена чаша вода и малко сол. След това от него разточвам кори, които изпичам. Докато работя си мисля за класацията, гледана от жена ми. Чудя се как определят кой мъж е най-заслужил да бъде Мъж на годината?! Дали по усилията му, дали по резултатите, дали по ползите за другите, от това, което е сторил? Тази година финалисти са алпинистът Боян Петров, писателят Милен Русков и учителят по физика Теодосий Теодосиев. Ако трябва да наградят човек заради усилията му, то тогава трябва да бъде Петров. Стана първият българин, изкачил три осемхилядника в рамките на един сезон.
Голям зор е да катериш нагорнища. Аз по стълбите до петия етаж не мога да изкача, пък човека три осем хилядника за един сезон изкачил. Ама какво от това?! Вярно, че голям зор е видял по стръмното нагоре, но ако е за зор, то Кобрата видя най-много от него, от зора, тази година. Толкова тренировки, толкова пот, а накрая и толкова бой... И всички го видяха как на петнадесеттата минута се просна на ринга, пък алпиниста кой ти го гледа? С дни се катери нагоре, пък нито една телевизия не го предава. Може като се умори, да седне и да си почине. Ама я опитай да седнеш на боксов мач! Та за усилията е спорно, кой най-много се е насилил. И какво ни топли нас, че някой си изкачил нещо? – мисля си, докато проверявам дали са се изпекли корите.
Ако е за ползата, тогава трябва да наградят учителя Теодосий. Човекът научил толкова много българчета на физика, че напълнил престижните западни университети. Аферим... Те ще се изучат там, после ще получат предложения за работа. Ще останат да живеят в държавите, в които са учили. Ще работят, ще изобретяват, ще създават блага за тях. Ползата ще е огромна... Полза, полза, ама не за България, мисля си отново. Ако ме питат мене, по-голяма полза имаше от оня студент, Димитър Димитров, дето качи клип във Фейсбук, за оня полицай, С.Тръпков, как взема подкуп от двайсетачка. Това промени цялата държава. Караш си и никой не те заплашва с акт за дреболии, не те пита „И какво ще правим сега?”, не се заяжда, че си забравил да си запалиш светлините или че ти е изгоряла крушката на габаритите, за да му мушнеш някоя изстрадана от тебе двейсетачка, да те пусне, да продължиш пътя си. И така щяло да бъде, докато не оборудват с камери всички полицейски патрулки. Дали това ще е краят на корупцията в пътна полиция, едва ли, но да има как някой да качи по един клип и за всички съдии и прокурори, дето не си вършат както трябва работата, а после да им монтират и на тях по една камера, размечтавам се, докато приготвям плънката от сварен булгур и натрошено сирене.
Май че най-малко разбирам защо писателят Милен Русков е предложен за мъж на годината. Макар да спечели наградата за литература на Европейския съюз за 2014 година с романа си "Възвишение". Вярно, силен роман, изпълнен с чувства, противоречия, предизвикващ размисли. Но ако ме питат мене, повече противоречиви чувства изпитах, не като четох романа, а като прочетох за оня мъж от Берковица, дето при наводнението спасил тъща си. Представяте ли си какви противоречиви чувства са се сблъскали и в неговата глава, докато е спасявал тъщата?! Или пък противоречията, които се блъскат в главите на българите, слушайки новините за издирването на Петко Сертов, дето хем го търсят службите на цялата държава, хем не е ясно защо? Понеже бил много важен. Пък той тества държава със всичките ѝ служби, дали могат да го намерят. Противоречие, след противоречие. Така да нагласиш предварително нещата, че хем да те виждат по камерите, хем да не могат да ти се обадят. Кой в днешно време тръгва без телефон или Интернет в джоба си? Само този, който не иска да се свържат с него. А защо? Ами това е сюжет на друг роман, криминален. Те службите по-малко разследваха как загадъчно фалира КТБ, отколкото изчезването на бившия шеф на ДАНС.
Вземам една тава и започвам да редя корите, намазани с мазнина и наръсени с плънката. След като нареждам половината, слагат малки клончета от дрян - късметчетата: „къща”, „кола”, „пари”, „любов” и т.н. Поставям и една монетка от един лев, с най-голямото значение, защото обединява всичките късметчета в едно. Последната кора поръсвам само с мазнина, без плънка.
Слагам тавата във фурната и си наливам чаша натурален сок. Готов съм навреме. Браво на мен! И аз съм мъж на годината. Ако не в държавата, поне у нас. И как няма да е? Нали съм единствения мъж в къщи.
КД
2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар