Баничка

Баничка
разказ

   -  Една баничка, моля! – в ранното утро гласът ми избоботва като двигателя на стар "Москвич" след неуспешно запалване.

Продавачката е пъргава женица между петдесет и шестдесет години. Винаги съм си мислил, че на тази възраст жените някак от само себе си изглеждат учтиви, любезни и добродушни.

-  Нямате ли по-дребни -  пита продавачката, хванала банкнотата като горяща свещ. Сякаш ако имах по-дребни, щях да и подам банкнота от 10 лева – това е най-дребната ми банкнота. Освен банкнотите, имам и малко жълти стотинки, но недостатъчно – обяснявам като извинение.

-  Е аз сега какво да Ви правя  – задава ми нов въпрос, сякаш съм се наредил на опашката не за баничка, а на интервю за работа в баничарницата. Тонът на продавачката придобива скандалджийски характер с фалцета в последните ѝ думи.

-  Според мен имате две възможности – отговарям на поставения въпрос – или да вземете банкнотата и да ми дадете баничката, като ми върнете ресто от наличните, или ако нямате желание за това, да ми върнете банкнотата и да прекратим сделката.

-  Ааааа така... Вие съвсем ме оголвате. Като дойдат други клиенти, аз няма как да им върна – тя продължава да ми поставя за решаване задачи от теория на вероятностите. - Вие ако сте на мое място, какво щяхте да направите, ако някой така-а-а... иска да Ви оголи?

-  Не знам госпожо, не съм бил и не мога да бъда на Ваше място, но познавам много дами, които нямат нищо против да бъдат оголени от мен...

Тя замълчава за секунда, след което заявява:

-  Е..., то и аз... нямам нищо против.... да бъда оголена-а-а така..., ама говоря не в този смисъл... – тя подкрепя думите си движение на главата, казващо  категорично „Не“.

-  Добре, върнете ми банкнотата и си тръгвам! – решавам аз.

-  Как така си тръгвате? Ето... Давам Ви баничката. Да Ви е сладко!...

    Излизам, а на лицето ми е застанала първата усмивка за деня.

   КД
   2018