За ергенския данък и ергените от нашето село

  За ергенския данък и ергените от нашето село

  разказ

 Посвещавам на безумната идея на политици безумци

  Събрали сме се ергени в кръчмата Фахри, в центъра. Чий център ли? На нашето село бе, Горно Прахово. Трябва да сте го чували. Тя, телевизията, прави репортаж за нас тази година. Защото нямаме моми за женене. Един през друг говорим, възбудени от новината. Най-после... Дълго чакахме да се случи нещо, което да ни реши големия проблем. Бяхме чели, бяхме слушали, но се съмнявахме, че е възможно. Но сега, лъч надежда озари душите ни. Всички бяхме гледали, как по телевизията този академик, че и професор отгоре, каза, че ще връщат ергенския... 

  Първоначално мисълта ме обезпокои. Нали съм ерген, на четиридесет и девет, че и половина отгоре, но после си помислих – е, работа нямам, заплата нямам, пари – йок, ще ми вземат опинците. После, като чух как пламенно академикът обясни, колко е важно отново да се върне данъка от онези, хубавите времена, за да се женят младите хора и да се повиши раждаемостта, се заслушах с интерес. Абе ще признаят те най-после, че е било хубаво тогава..., ама малко късно. Ще въведат добрия опит от хубавите години и ще го развият, и усъвършенстват, мисля си с доволна усмивка. 

  Водещият питаше академика - ами ако двойките не могат да имат деца, не е ли несправедливо да се налага данък? Пък той обясни, че точно за това ще се ползва данъка, за да се лекуват тези, дето не могат да имат деца. Слушах с надежда да кажат нещо и за нашия проблем, но не. Времето свърши. Но то е ясно. След като ще лекуват двойките, значи ще направят нещо и за нас в Горно Прахово. Пък само ние ли сме. България е пълна с такива села като нашето, само с ергени и без моми. 

  Влизам в кръчмата на Фахри и там – кошер. На масата в средата седнали Метин, Късия Илхан, Скендер Квазимодото и Юмер, а около тях се изправили другите ергени.  Говорят за данъка и за промените, до които ще доведе и всичките обнадеждени и щастливи. Че това дето си го мисля аз, си го мислят и другите. Сигурно ще доведат моми при нас, в Горно Прахово и ще ги задължат да се омъжат. Инак как ще въведат данъка, ако няма моми и за кой да се оженим, че и деца да направим?! 

  - Ако не докарат моми, може поне един лупанар да направят, но току-така няма да ни оставят – вика Орхан Козия зет.  

  - Кво’й туй лупанар, бе Орхане? – пита Нури Узуна. 

  - Дългуч, ти прочети „След нас и потоп” и ще разбереш. В Римската империя  император Калигула отворил такива специални домове – лупанари и задължил жените и дъщерите на патрициите да обслужват в тях народа, срещу заплащане. Така пълнел изпразнената хазна. 

  - Тебе май мерака така ти е стегнал топките, че мислиш само с долната си глава. Какъв лунар, какви данъци?!... Тука целта е да се повиши раждаемостта. Трябва да правим повече деца. Значи трябва да натоварят в автобуси момите от града и да ги доведат на село. Тука ние си харесваме по някоя и почваме... А не като Козия зет, да натискаме козичките в кошарата. 

  Избухва буен смях. 

  - Какво да почваме, бе Узун? Ти си добре и боя, и името, че и инструмента ти дълги. Ами я го виж Късия Илхан! Него с тази, късата ..., никоя мома няма да го вземе, че и да остане при него. 

  - Не ме мисли ти мене – отговаря обиден Илхан. – Ако искаш да знаеш има възможности да ми порасне само за месец, двойно, с хапчета...  

  - И пак ще ти е малък – вика през смях Квазимодото. Компанията се залива в смях.  

  - Квазимодо, ти не ме мисли! Академикът каза, че държавата ще ме лекува, ама ти, с тази грозната физиономия, само като се покажеш и всички моми ще се изпокрият. Може и рейсовете да върнат обратно. 

  - Ами на мен ще ми направят пластична операция, в Америка, в Маями... Ще се върна като братпит*. И ще видиш как мометата още от рейсовете ще ми се хвърлят на врата. 

  - Хееее – вика с пискливия си гласец Илхан - брат Пит, той брат ти не се казва Пит, а  Фахри. 

Погледите се отправят към по-големия брат на Квазимодото. Умен, тих и работен човек, ремонтира всякакви машинарии, през лятото отглежда тютюн, а през зимата скита с пушка на рамо из планината. Фахри отдавна е минал петдесетте години, определени незнайно от кого за горна граница на облагане. Очите му гледат тъжно компанията. Дали защото него данъкът няма да го хване, дали поради други причини, не знам. Тогава се намесвам и аз в разговора: 

  - Ама от къде на къде ще ни ограничават само до петдесет години с ергенския данък? Че то, както се размотават в парламента и се карат за глупости, кой знае кога ще въведат данъка, а до тогава ще съм навършил петдесет. След като ще се вземат мерки за повишаване на раждаемостта и аз искам да плащам данък и аз искам да се включа в увеличаването на населението. И аз искам държавата да направи нещо за мене, за да имам и аз деца. Не може такова нещо, само на вас да осигуряват лечение и пластични операции. Ами над петдесет не сме ли хора, не сме ли и ние селяни на тази държава? Ами момчурляците под трийсе", по селата? На тях няма ли да им осигурят моми или и те като Козия зет да се прокрадват нощем до кошарата? Не съм съгласен – викам аз.  

  - Така е. Трябва всички да сме равнопоставени. Трябва справедливост – вика Юмер - предлагам да гласуваме, законът да се въведе за всички еднакво. От малките, до старците. Инак на съд, в Брюксел – вика с гръмовития си глас, от който треперят джамовете на кръчмата. 

  И всички гласуваме. Единодушно. 

  Сега очакваме с нетърпение да ни обложат.

       * Забележка: Героят говори за Брад Пит.

        КД
        2014