Разпятието

  Разпятието

  разказ

  В едно зимно утро на 1948 година четирима ловци вървяха през крайселска местност Бъзовец и тихо обсъждаха злощастната съдба на Марияцините. Какво беше станало в къщата на семейството не беше известно, но разказват, че тези, които влизали вътре, след като открили полумъртвия син на вратника, били ужасени от видяното. 

  Момчето се довлякло до вратника по снега и изпълзяло наполовина през него. Там го открили да лежи - обгорено и обезобразено. 

  - Какво е станало, бе момче? - питали го надвесени над него съседите.

  - Кълбото ни уби..., кълбото ни уби... - само повтаряло момчето и след това издъхнало. Какво бе станало в къщата, милицията не установи, затова всички говореха с недомлъвки, предположения и ужас за "Марияциното кълбо". 

  На върха на баира имаше шестметров кръст, символизиращ разпятието на Спасителя. Обезсърчени от неуспешния лов четиримата се бяха почерпили с вино от манерките на коланите си, за да успокоят умората и се стоплят в студа. Стояха пред разпятието зачервени и разгърдени. Кольо Паригвоздев* пръв свали пушката от рамото си. Другите го погледнаха въпросително. В миналото често посещаваха църковните служби и удряха по някое кръстче, без да са много вярващи. Но вече бяха настъпили нови времена. Атеизмът в партийната пропаганда бързо проникваше в мозъците и поведението на хората. Те разбраха намерението му, кимнаха, свалиха пушките, прицелиха се и стреляха. В последния момент Иван Бонцовара се отказа да стреля и не натисна спусъка... 

***

  Когато няколко години след това събитие Иван Бонцовара загуби зрението си при злополука с киселина, разказа на близките си, как в онзи злополучен лов Кольо Паригвоздев прострелял статуята в главата. Няколко месеца по-късно при взривни работи при строителството на шосето един камък прехвърли прекритието на работниците и размаза главата на Кольо. 

  Петър Джилиянов прострелял статуята в гърдите. Месец след смърта на Кольо, волът намушка с огромните си рога Петър в ребрата, като го вкарваше в хомота. Докато откарат пострадалия до болницата в града, той издъхна. 

  От тримата, стреляли в онзи ден, само на Марко Копоев се беше разминало. При стрелбата той уцелил статуята в крака. След този изстрел кракът се откачил от тялото на статуята на разпънатия Христос и останал задържан за кръста само на гвоздея, който го пронизвал... Близките на Иван Бонцовара го успокояваха, че няма намеса на съдбата в това, което се е случило. Ето Марко е жив и здрав, въпреки че е прострелял статуята. 

  По това време строели новия мост над дерето в центъра на селото, току пред къщата на Марко. Една вечер той се прибирал от кръчмата и решил да премине през дерето по скелето на строежа. Много внимателно стъпвал той по пътя си, но когато достигнал средата на скелето една дъска пропаднала под тежестта му. Марко паднал върху стърчащата по-долу армировка и нанизал крака си на едно от многото железа. Така го намерили на сутринта, с нанизан като на шиш крак, издъхнал в огромна локва кръв. 

***

  Бонцовара доживя до дълбоки старини. Помня как внукът му, с който бяхме съученици, водеше незрящия старец по улиците от дома до бръснарницата, където седеше по цял ден на приказка с другите старци и често разказваше историята с разпятието, която всички бяхме слушали толкова много пъти. 

КД

2013

*Забележка: Имената на лицата са измислени. Без никаква автентичност са пресъздадени две събития от историята на село Ореш.