Селски сватби

   Селски сватби
   разказ

   Ходили ли сте на селска сватба? Не сте? Много сте пропуснали. Особено сватбите в нашето село. От ранно утро селският духов оркестър изпълнява музика от всички жанрове - маршове, опери, шансони, канцонети... пред къщата  на младоженеца и от там по пътя до тази на булката. Като стигнат пред дома ѝ, родителите на младоженеца и той биват посрещнати от родителите на булката. Бъдещият свекър се пазари с баща ѝ, за да постигнат най-добрата цена в пари и имоти, на която младата жена ще бъде отстъпена. Женихът е готов да даде всичко за нея, само да му я дадат, сякаш ако не стане пазарлъка, тя ще си остане в къщи. Няма да остане, но такава е традицията. Понякога младоженецът и приятелите му крадат булката от родителите ѝ. Всъщност, тя не се противи и сама тръгва с тях.

    Паметен момент от сватбата е товаренето на „рубата”. В стари времена са товарили на волска или конска каруца или направо на коне и мулета. После на ремаркето на някой кооперативен трактор или каросерията на някой кооперативен камион.  Реди се на висока маса, за да си вижда от далече. Целта е, всички да видят колко много одеала, китеници, килими, покривки е приготвила за младото семейство майката на момичето.

   След това оркестърът повежда сватбата към кметството, където младите трябва да се разпишат и да се врекат във вярност един на друг (а в едни по-предни времена и на партията, народа и държавата). Оркестърът е тържествено следван от кортежа на сватбените автомобили. В ерата на руските возила, младоженците се возеха най-отпред, в украсена с балони „Лада”, декорирана на предния капак с кукла-булка. Останалите сватбари ги следваха с „Москвичи”, до един надули сирените, докато подскачат по изпъстрените с дупки калдъръмени селски улици, вдигайки облаци прах. Казват, че в съседното село, младоженците се возили с „Волга”. Възможно е, но какво значение има колко е луксозно возилото, пред неимоверното щастие на младите. Дали във „Волга” или в „Лада”, те са постигнали идеала на своите родители да пораснат, да се задомят, а скоро..., по-скоро от девет месеца дори, да ги дарят с жeланите внуци.

  Сватбеният ритуал се провежда в кметството. Секретарката на кмета с патетичен глас изчита традиционния текст - за семейството като основна клетка на обществото и пожелава да се обичат и плодят, след което всички поемат към селския ресторант. Там духовият оркестър предава щафетата на ресторантския оркестър на Маринчо. Маринчо е за музиката това, което е Караян за Виенския симфоничен оркестър, това което е Доменико Модуньо за съвременната италианската канцонета, Едит Пияф и Шарл Азнавур за френския шансон или Лили Иванова за българската естрадна песен... Когато запее песента на Роко Граната „Марина”, не остават  седнали край масите. Стари и млади танцуват на дансинга, по пътеките между масите и по самите маси.

   Привечер е. Тържеството е на края си. Всички са порядъчно почерпени, зачервени, разрошени, разкопчани, разгърдени..., щастливи, заредени, подмладени, обнадеждени... Трудно се разделят, не могат да спрат да разказват, не могат да спрат да се прегръщат, не могат да се нацелуват, не могат да се наплачат от щастие... И пак прегръдки, целувки, пожелания, обещания... Накрая се разделят, но остават с хиляди спомени.

   Ееееех..., няма ги вече селските сватби!

  КД

  2014