Ако пушите в офиса, аз мога друго
разказ
Моята колежка разбърква кафето си, отпива, поглежда критично запалената цигара в ръката ми и започва разказа си...
Голяма напаст сте пушачите. Ако в офиса тече съвещание, към средата шефът вади цигара и преди още да я е налапал, деветдесет и пет процента от подчинените вече са запалили. В останалите пет процента сме аз и един или няколко колеги, които също не понасят дима, както и един, който направо се задавя от тежка кашлица в задимено помещение. Нямам колежки не пушачки. Всички пушат като печки без кюнци.
Голяма напаст сте пушачите. Ако в офиса тече съвещание, към средата шефът вади цигара и преди още да я е налапал, деветдесет и пет процента от подчинените вече са запалили. В останалите пет процента сме аз и един или няколко колеги, които също не понасят дима, както и един, който направо се задавя от тежка кашлица в задимено помещение. Нямам колежки не пушачки. Всички пушат като печки без кюнци.
Или пък сутрин в кухнята на офиса, докато от машината изтича кафето, пушачите вече са запалили първата цигара. После всеки пушач минава важно по коридора, оставяйки димна следа след себе си. Обикновено пушачите се събират в някой от кабинетите. Пушаческото нахалство води до там, че никой не си прави усилие да затвори вратата, от която по коридора се разнасят облаци, като при пожар.
Слагала съм знаци и табели: "Пушенето забранено" на всички места, на които е противоестествено да се пуши и на първо място в кухнята. Никой не се съобрази с тях. Дори написах табела с шеговитата мисъл: „Колеги, аз харесвам секса не по-малко отколкото вие пушенето, но тъй като не си позволявам да правя секс тук, моля вие да не пушите!” Никаква реакция, сякаш са забравили да четат.
Накрая се ядосах. Млъкнах, престанах да им правя забележки, престанах да забелязвам безочливото нарушаване на правата ми и това, като че ли наистина направи впечатление. Любопитството започна да ги гложди, станаха мнителни, нервни, започнаха да се карат помежду си, започнаха да си намират кусури един на друг, дори се скараха за това, че някой е тръскал пепелта от цигарата си в чинията с обяда на друг...
А пък аз си имах своята малка тайна и своето малко отмъщение. Какво ли? Нали прочетохте горната мисъл за секса и пушенето? Ами това направих – през уикенда доведох приятеля си във въпросната кухня, в офиса. Там правихме бурен секс, многократно, докато кухнята "не запуши и не замириса на опушено"... Накрая се отпуснах блажено на стола и казах с доволна усмивка: „Е..., сега можете да пушите, колкото искате!”
КД
2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар