Песента на щуреца

  Песента на щуреца

  разказ

    В един мразовит декемврийски ден мистър Лонели*  се върна в родната си къща, в малкото, вече опустяло планинско селце с поетично име - Крикет**. Къщата беше празна. Родителите му бяха склопили очи, без да го видят след оня ден, в който замина за града. Вратата беше заключена, но ключът беше в ключалката. Сякаш чакаше да бъде използван. Мистър Лонели завъртя ключа, хвана дръжката от ковано желязо и я стисна в дланта си. Помнеше всяка извивка, всяка грапавина върху тази дръжка, само дето неизползвана от дълго време, върху нея се беше натрупала патина. Натисна дръжката, механизмът на бравата леко простърга и вратата поддаде.   Влезе в антрето. Ъглите на тъмния коридор бяха покрити с паяжини. Каменен под, каменни стени с тежките дървени врати към стаите. Отваряше вратите, оглеждаше, всичко беше непокътнато, макар и покрито с прах. Толкова много спомени бяха свързани с този дом. Скъпи спомени за детството му. Влезе във всекидневната - любимата му стая от къщата. Тук майка му шеташе край печката, в единия ъгъл, служещ за кухня, в другия се хранеха върху тежка дъбова маса, около която бяха разположени тежки дъбови столове, а в третия си играеше той. Тук посрещаха гости, а докато беше жива баба му, седеше по цял ден на люлеещия се стол до печката и плетеше разни неща.

  Сретан*** се разшета, чисти паяжини и бърса прах. Вечерта седна пред запалената печка с канче билков чай, заслушан в пукота на горящите дърва. Върна се в мислите си назад във времето. В детските си години, когато живееше тук заедно с родителите си. Най-щастливите години на човека са детските. Години на щастие, без страхове, без вълнения и терзания, само дълбока, изпълващо телцето ти безкрайна детска радост. Докато в един момент всичко се променя.
  Когато навърши ученическа възраст, родителите му го отведоха в общинския град. В селцето, наброяващо 38 жители нямаше други деца, нито училище.  Записаха го в началното училище в общинския град. Живееше в интерната на училището, в къщи се прибираше през ваканциите.  През цялото време на обучението Сретан беше най-добър в класовете си, както в началното училище, така и в прогимназията. Годините минаваха, той завърши прогимназията и замина за Сараево, за да учи в гимназия. Последва университет, завърши едновременно две специалности. Приеха го на работа в научен институт. След година на неясни шансове за кариера и ниско заплащане емигрира от страната.
  През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце, но искаше да покори света. Обиколи Виена, Залцбург, Париж, ... Лондон. В чужбина го очакваше непознатото: безпаричие, живот на улицата, ровене в кофите... Малка светлинка за него беше намирането на нелегална работа, заради която си позволи малка стаичка и свястна храна. Това беше период от живота му на дълги часове къртовски труд срещу мизерно заплащане и страх от представители на закона. След време шансът му проработи. Благодарение на  образованието си, той намери добре платена работа. Животът потече по мечтания начин. Работеше усърдно, забелязаха го и му дадоха шансове. С течение на времето той се издигаше в кариерата, заживя в прилично жилище, влюби се, създаде семейство, купиха си красива къща, родиха му се деца, подчинените му се отнасяха към него с уважение, имаше пари и самочувствие. Годините минаваха край него, сякаш тичаха. В един момент мистър Лонели си даде сметка, че животът му става еднообразен и монотонен. С времето любовта към жена му сякаш се изпари, настъпи отчуждение, последваха изневери, скандали, развод. Пренесе се в малко, самостоятелно жилище, плащаше издръжка... Смяташе, че е силен и ще издържи на всичко, но не издържа. Пропи се, допусна грешка в работата си, уволниха го, получи инфаркт, остана на улицата...

  Стаята се беше затоплила и той съблече старото си палто. Скрито някъде в стаята засвири щурче. Сякаш се радваше, че най-сетне някой от стопаните  се е завърнал вкъщи. В този миг Сретан почувства щастие, каквото беше търсил през зрелия си живот. Безкрайно, необяснимо, стоплящо гърдите му, вибриращо с песента на щуреца щастие.   Онова топло усещане, което изпълваше детските му гърди преди толкова много години. Сретан се питаше с усмивка - кой е по-щастлив сега, той или малкия щурец, скрит на топло в стаята.

  КД

  2016

Забележки:

*      лонели (босн.) – самотен 
**    крикет (босн.) – щурче
***  сретан (босн.)– щастлив