Пеещата чешма

  Пеещата чешма

  разказ

  Наведе се и пи от живителната свежест на каменната чешма. Заслуша се в песента ѝ. Водата пропяваше в тръбата и изливаше хладна благодат в каменното корито. Ромонът на струята напомняше ручилото на гайда, пригласящо на гайдуницата. Избърса капките по лицето си и седна. Прокара ръка по зидарията и по двете паметни плочи. Горната – старата плоча, направена от първия майстор на чешмата - тук-там повредена от времето и долната – прясно издялана от самия него. Разказваше, че през 2013 година, майстор Стойко от Радиловци, е възстановил тази чешма в памет на майстора, който я е построил и на жена си Стойна.

  Иманяри бяха разбили и разхвърляли всеки камък от чешмата, разровили дори основите и като не открили никакво имане, бяха извадили и отнесли всички медни тръби, довеждащи водата до чучура.

  Той беше строител. След като се пенсионира се върна на село. Вече нямаше какво и за кой да строи. В селото живееха само възрастни хора. А възрастният човек няма нужда от нов покрив и нов зид. Най-много да го повикат да позакърпи нещо, дето ще рухне, но и това рядко ставаше, а ръцете така го сърбяха за работа.

  Иманярите обходиха хълмовете край селото с металотърсачите си, а след като разрушиха чешмата, изчезнаха и не се появиха повече. Хубава чешма беше. На времето, някой си майстор Кольо, на който турците отвлекли любимата Радка, построил чешмата, за да се знае навеки, колко много я е обичал. Вероятно мъката е избликвала в сърцето на младия майстор, така както водата избликваше от каменната чешма. Силна и звучна, но алчността на иманярите, беше унищожила спомена.

  Местните наричаха чешмата Пеещата чешма, защото водата пропяваше, когато излизаше от чучура. Хората се чудеха, как чешмата е построена така, че освен хлад и свежест да излива и песен в каменното корито. Някои казваха, че душата на Радка пропява в чешмата, но майстор Стойко знаеше, че това се дължеше на медните тръби, които довеждаха водата до чучура. Затова, когато се зае да гради отново, той събра малко пари от съселяните си, а и той даде, колкото имаше, защото медните тръби бяха скъпи, а и хоросанът не беше без пари. После взе старата си чанта с инструментите и отиде при чешмата. Скоро почукването му огласи околноста. След като изгради чешмата отново, дядо Стойко ходи чак в София, където му направиха чучура, такъв, какъвто го помнеше.

  Чешмата запя отново. Песента ѝ беше някак по-тъжна отпреди, но нали нова мъка беше събрала. Освен мъката по любимата на стария майстор и мъка, поради алчността на хората, които не признават нищо свято.

  КД
  2014