Приказка за старите ергени

Приказка за старите ергени

  разказ

  Имало едно време... Така започват всички приказки. И като правило всички завършват щастливо, със сватба и тридневен пир.

  Някога Петър Чорбаджийозов и Иван Събов бяха единствените стари ергени на село. Иван Събов беше селския клошар. Всичко го познаваха и говореха за него като за еталон за безделие и мързел. На  въпроса „Иване, кога ще започнеш най-после работа?“ през целия си живот отговаряше „от понеделник“. Не, че нямаше работа и за него. Свободни работни места в ТКЗС-то имаше много, стига да не са в администрацията, там всичко беше запълнено, че и дублирано, но на полето имаше много работа и недостатъчно работна ръка, та затова и непрекъснато идваха студенти и ученици на бригади за обирането на реколтата. Но Иван Събов харесваше повече безделническия си живот, в който не правеше усилия за нищо. Нито за храна, нито за покрив... Спеше където замръкне и се изхранваше с просия, от подаянията на хората - от един получаваше половинка хляб, от друг - бучка сирене или два домата и това му стигаше. Беше среден на ръст, имаше буйна руса коса, син поглед и приятните черти на лицето, заради което можеше да бъде определен като красавец, но никоя жена не беше привлечена от него, защото поради мързела и начина си на живот, не знаеше що е баня и сапун и затова миришеше отдалеч като животно. Казват, че добрият жребец и под скъсания чул се познава, но Иван Събов беше от тези жребци, които никоя кобилка не разпозна.

  Петър Чорбаджийозов или както беше по известен Пецата Шофьора беше друга работа. Работеше като шофьор на автобус. Имаше ежедневни рейсове между града и селото. Получаваше добро заплащане. Беше висок на ръст, но имаше груби черти и оредяваща коса. Живееше с родителите си, които непрекъснато му натякваха да намери и доведе някое порядъчно момиче, за да се грижи за него вместо майка му. Винаги беше изпран, изгладен, изкъпан и парфюмиран. Хората говореха зад гърба му, за връзка с омъжена жена, подпийналият съпруг, на която, на колене му се молел, да престане „да такова жена му“, че му разсипва семейството. Слуховете достигнали до родителите му и засрамена майка му, за да го накаже, започнала да готви ежедневно само постни гозби - днес боб, утре леща, в други ден картофена яхния или зелева чорба. Никакво месце, въпреки, че по двора кудкудякали кокошки, в кочината грухтяло прасе, а в кошарата блеели агнета, седмици наред на трапезата в дома им имало само постни манджи. Месоядният стар ерген така се овълчил, че станал нервен и сприхав. Бил готов на всичко, за да върне вкусните месни гозби, приготвяни от майка му.

Една сутрин бай Петър Чорбаджийозов, бащата на Пецата, излязъл от спалнята и видял пред вратата на стаята на сина им два чифта обувки, едните на техния непрокопсаник, а другите елегантни, модерни, женски... Върнал се обратно и шепнешком сръчкал жена си:

-  Марийо, ставай, булка...

-  Каква булка бе – попитала изненаданата тя.

-  Не знам каква, ама при Пикя има булка. Ела да видиш обувките – дръпнал я към вратата бай Петър.

- Леле, мале..., най-после, майко божия, благодаря ти... Тичай, заколи една кокошка – плеснала с ръце стрина Мария. – Не, петела заколи – наредила обнадеждена тя.

  Било почивен ден, та синът им спал до към обяд и когато камбаната на църквата отброила дванадесет удара, вратата на стаята му се отворила и той излязъл сам от вътре. Подушил доволен ароматите, които се разнасяли от кухничката, грабнал обувките и ги върнал на съседката, от която ги бил взел назаем. После влязъл усмихнат в банята. 
  През това време старците проверили в стаята, но не намерили това, което очаквали. Афектирана стрина Мария грабнала тавата с печеното и го понесла навън. Точно тогава по улицата минавал Иван Събов с празна торба на гърба и ръце в джобовете. Афектираната стрина Мария викнала:

  - Ти, скитнико, си по-добър от моя нехранимайко, защото си такъв, понеже господ така е решил, а моят сам е избрал пътя си. Затова вземай и върви по пътя си - подала му тя тавата с печеното и се прибрала в къщи.

  Когато бате Петър излязъл от банята, с готовност да се нахвърли върху храната, останал изненадан, че вместо прясното печено на масата го очаквала паничка от вчерашния фасул.

  Седмица по-късно той довел в къщи неизвестно от къде една мома и заживял в мир и спокойствие.

КД

2016