Блаженство

  Блаженство

  разказ

  Свила съм се върху смачкания кашон под моето стълбище. От тук виждам как грее Коледната елха пред кметството. Площадът е пуст. Потрепвам от студ, обаче там някъде, вътре в мен, душата ми пее, стоплена от многоцветните светлинки на елхата. Няма много сняг, но от студа всичко е скрежасало. Елхата, плочките на площада, тревата в градинките, дърветата по улиците, покривите на къщите, всичко е бяло и блести. Снежинките пречупват хиляди светлини и греят като безброй мънички звездици. Толкова е красиво, че забравям за студа.

  Лежа, заслушана в звуците на Коледната нощ. Сънят приижда и затваря очите ми. Унасям се в дрямка, когато дочувам тихо скимтене. Полуотварям очи и го виждам застанал до лицето ми. Стои очакващо и ме гледа с маслинените си очички. Чака да го поканя, да легне до мен. Познавам го. Наричат го Бенджи - бяло, късокрако кученце, със симпатична муцунка, което можете да видите около пицарията в центъра. Някой го беше нарекъл с филмово име. Повдигам леко лявата си ръка, а той не чака друга покана. Мушва се под нея и се сгушва в окъсаното ми палто. Мърка доволно и притихва.

  Толкова е приятно да има живо същество до теб в Коледната нощ. Чувствам се щастлива, че и аз съм необходима някому. Потъвам в съня. Сънувам, че се издигам над стълбището, над дърветата, над къщите. Спирам се за миг и поглеждам към мястото, където лежи тялото ми. Не усещам вече нито болка, нито студ, нито срам, само радост. Безкрайна радост от красотата на Коледната нощ и от това невероятно усещане за блаженство. И продължавам да се издигам, а там долу остава бездиханното ми тяло. Вече не ми е необходимо. И разбирам, че не сънувам, а всичко е действителност. Хора, аз преминавам във вечността, усетила любов и щастие. 

  Коледа е. Бъдете щастливи! 

  КД

  2014